Поредните майски студове за втора година унищожиха значителни площи от черешовите градини в Кюстендилско. Колкото до останалата част от страната, стопаните все още обследват насажденията, за да установят каква част от всички плодни дръвчета са засегнати. До дни секторът ще знае в какво състояние са не само черешите, но също кайсиите, вишните и сливите. Това съобщи за „Синор.бг“ Мариана Милтенова от Националния съюз на градинарите в България по повод минусовите температури от последните два дни, които се задържаха в нощните и сутрешните часове и унищожиха реколтата основно в Западна България.
И понеже пролетните студове през последните години зачестиха, аналогично на летните горещини, основният ни въпрос към Милтенова е свързан със защитата, която земеделците прилагат към този момент. А отговорът ѝ няма да се хареса на нито един чиновник в земеделското министерство, който създава нормативните документи за инвестиционното подпомагане на овощарите.
„Още от 2010 година при подготовката на всяка Програма за развитие на селските райони (ПРСР) сме настоявали инвестициите в овощарството да се дават основно на фермери, които не могат самостоятелно да финансират проекти за изграждане на защити срещу слани, градушки или други природни бедствия, каквито сме ние – малки и средни фермери“, посочи Милтенова. Тя пита как така в Италия черешовите градини през последните пет години масово са защитени с тунели от полиетиленови мрежи, които ефективно опазват дръвчетата от пролетните измръзвания, а у нас толкова години администрацията не създава условия за подобни инвестиции. Според нея това е причината днес на пръсти да се броят овощарите, които са инвестирали в подобни защити срещу слани. „Само в съюза на градинарите членуват трима-четирима колеги, които успяха да инвестират в подобни защити, и това е обяснимо, защото тунелните полиетиленови мрежи са изключително скъпи заради конструкциите, върху които се поставят“, пояснява фермерката.
Ще припомним, че от години Милтенова се бори срещу недомислията в начина на подпомагане на отделните подсектори. Въпреки това и до днес овощарите и производителите на зеленчуци остават с най-ниското ниво на подкрепа сред останалите подотрасли на селското стопанство. Самата Милтенова има професионален опит в европейското законодателство и неведнъж е давала ценни предложения към администрацията. Още през 2010 г. един от видните европейски оценители на програмите за развитие на селските райони в България е препоръчал да не се финансират така наречените мъртви проекти в селското ни стопанство, т.е. такива, при които 50 на сто от инвестицията може да се поеме от самите фермери, защото там очевидно нуждата от подпомагане не е толкова голяма. „Самата концепция на Европейската комисия за подпомагането гласи, че най-ефективна е помощта, която покрива изцяло стойността на проектите; другият вид подпомагане се определя като мъртва помощ. Опитът у нас обаче показа, че очевидно се робува на консултантски лобита, които не държат страната ни да има развито овощарство, а усвояването трябва да става на друг принцип“, посочва земеделската производителка.
Тя дава още един пример с бариерите, поставяни от чиновниците пред бизнеса при кандидатстването с инвестиционни проекти по Стратегическия план. „За да нямаме достъп до европодпомагане като малки фирми, проектите ни ще бъдат орязвани, ако печалбата на фирмите ни не е в определено съотношение към размера на инвестицията, за която кандидатстваме. И понеже колегите в нашия сектор масово не отговарят на този критерий, инвестициите в иновации и борба с климатичните промени за овощари и зеленчукопроизводители са практически невъзможни“, заключава Мариана Милтенова.
