На заседанието на Съвета на министрите по земеделие и рибарство на ЕС, проведено вчера в Люксембург, министърът на земеделието и храните Иван Христанов е представил позицията на България по кризата, възникнала след военните действия в Иран. Предложението е неизразходваните средства по интервенциите и програмите в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) да бъдат използвани за финансиране на извънредни мерки за подкрепа на земеделските производители при кризисни ситуации, включително при настъпване на шок в производствените разходи. „Необходимо е активирането и плащането по тях да става с бързи темпове, за да се отговори своевременно на нуждите на фермерите“, подчерта Христанов.
Мотивите на българската страна са, че едно от основните предизвикателства пред земеделските производители в целия ЕС е свързано с нарастването на цените на основни производствени ресурси като торове и горива. „В България цената на дизеловото гориво е нараснала с около 37% в периода от февруари до началото на април, докато цените на минералните торове са се увеличили с приблизително 30%, което оказва сериозен натиск върху сектора“, информира министър Христанов. И поясни, че това поскъпване съвпада с началото на кампанията на засяване на пролетните култури, което води до увеличаване на производствените разходи и влошаване на конкурентоспособността на българските земеделски производители.
Той допълни, че на пазара на мляко у нас продължава тревожната тенденция на намаляване на изкупната цена до 27 евроцента на фона на увеличените разходи. В тази връзка земеделският министър посочи, че е важно да се използва целият набор от инструменти на Общата организация на пазарите, включително средствата от селскостопанския резерв и мярката за временно доброволно намаляване на доставките.
По отношение бъдещите параметри на ОСП в своето изказване земеделският министър заяви, че въвеждането на дегресивността не следва да оказва негативно влияние на конкурентоспособността им. Според него осигуряваната подкрепа на доходите на ниво стопанство следва да бъде в достатъчни размери, за да допринесе за подкрепа на всички стопани, които имат активен принос. Заложените прагове за дегресивно намаляване на подпомагането са твърде ниски и по този начин ще бъдат засегнати малки и средни фермери, които имат важно значение за продоволствената сигурност и жизнеността на селските райони.
Министър Христанов изтъкна също, че е много важно постигането на пълната външна конвергенция на директните плащания, което трябва да бъде справедливо остойностено и изцяло допълнено към бюджета на интервенциите за подпомагане на дохода.
Относно устойчивото управление на горите министър Христанов отбеляза, че следва да бъдат насърчавани в по-голяма степен практики за управление на земята, които ограничават натрупването на запалими материали. „Това включва подкрепа за екстензивно пасищно животновъдство, агролесовъдни системи, поддържане на мозаечни ландшафти и активно управление на растителността“, каза още той.
По отношение превенцията от горски пожари страната ни счита, че ефективното справяне с риска от тях изисква интегриран, превантивен и териториално насочен подход, който съчетава устойчиво управление на горите, стратегическо планиране на земеползването и активно участие на местните общности.
