Нова наредба на министерството на земеделието и храните за държавните и минималните помощи е публикувана в днешния брой № 39 на „Държавен вестник“. Точното наименование е Наредба № 2 от 17 април 2026 г. за условията и реда за прилагане и наблюдение на държавните и минималните помощи в земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството в земеделието.
Какво се променя и какво означава това на практика новият норматив?
Наредба № 2 въвежда актуализирана рамка за прилагането и наблюдението на държавните и т.нар. минимални помощи в ключови сектори като земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството. Тя заменя досегашната уредба от 2007 г. и цели да приведе националните правила в съответствие с действащото европейско законодателство.
Какво урежда наредбата
Основната цел на документа е да определи условията и реда за предоставяне както на помощи по схеми, така и на индивидуални помощи. В наредбата е описан и механизмът за наблюдение и контрол върху тези помощи.
Това означава, че се въвежда по-ясна процедура както за създаването на нови мерки за подпомагане, така и за проследяването на тяхното изпълнение.
Кои институции отговарят за помощите
Наредбата ясно разписва кой има ролята на „администратор на помощ“. Това могат да бъдат министърът на земеделието и храните (в изрично предвидени случаи), Държавен фонд „Земеделие“, който играе централна роля при управлението и изплащането на средствата и органи, управляващи оперативни програми.
По този начин се разпределя отговорността между различните институции и се избягва припокриване на функции.
Съобразяване с европейските правила
Един от най-съществените акценти е задължителното съответствие с правото на Европейския съюз. Наредбата прави разграничение между помощи, които попадат в т.нар. „групово освобождаване“, минимални помощи (de minimis), които могат да се предоставят без предварително уведомяване на Европейската комисия и помощи, които изискват изрично одобрение от Европейската комисия.
Това разграничение е важно, защото определя колко бързо и при какви условия може да бъде въведена дадена схема за подпомагане.
Как се създават нови помощи
Процедурата за въвеждане на нова помощ включва:
- Изготвяне на предложение от компетентна дирекция в Министерството на земеделието и храните.
- Описание на помощта – нейната цел, размер, механизъм на предоставяне и контрол.
- Одобрение от министъра.
При необходимост се уведомява Европейската комисия чрез електронната система SANI2.
Едва след получаване на потвърждение или решение от Европейската комисия помощта може да започне да се прилага.
Как се прилагат помощите на практика
Предложенията за разработване на нова държавна помощ или минимална помощ, или за изменение на съществуващи такива се изготвят от компетентната дирекция в Министерството на земеделието и храните чрез ресорния заместник-министър. При необходимост може да бъде създадена работна група с представители от структурните звена в системата на Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд „Земеделие“.
Министърът предлага на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“ разпределение на бюджета. След това се изготвят указания за прилагане. Информацията се публикува публично, за да е достъпна за всички заинтересовани страни.
Това цели по-голяма прозрачност и предвидимост за земеделските производители и бизнеса.
Контрол и наблюдение
Наредбата въвежда стриктна система за мониторинг. Министърът координира взаимодействието с Европейската комисия. Той изисква информация и дава становища по конкретни казуси.
От своя страна, Държавен фонд „Земеделие“ има задължение ежегодно да изготвя подробен доклад, включващ:
- видове помощи;
- разпределени и изплатени средства;
- брой подпомогнати бенефициенти;
- обхванати площи и животни.
Тези данни се използват за изготвяне на национален доклад до Европейската комисия.
Прозрачност и отчетност
Важен елемент е задължението за публичност. Годишните доклади се публикуват онлайн. Всички администратори трябва да съхраняват информацията за определен период. Европейската комисия получава обобщена информация всяка година.
Какво означава това за сектора
Новата наредба въвежда по-ясни правила и процедури; по-добра координация между институциите; по-висока степен на контрол и прозрачност; по-тясно съответствие с европейските изисквания.
За земеделските производители това означава по-предвидима среда при кандидатстване за подпомагане, а за администрацията – по-ясна отговорност и отчетност.
С тази наредба България модернизира режима на държавните помощи в аграрния сектор. Основният фокус е върху баланс между ефективно подпомагане на сектора и спазване на строгите правила на Европейския съюз, което е ключово за устойчивото развитие на земеделието и свързаните с него дейности.
