Дали фермерите одобряват работата на служебния министър на земеделието и храните Иван Христанов, който през последните два месеца и половина се отчиташе буквално всеки ден пред тях чрез социалните мрежи, е въпрос с много неизвестни. Една част от бранша определяше действията му за показност, считайки, че вместо да работи, почти непрекъснато бил във фейсбук; друга силно се притесняваше от корупционните схеми, защото примерите с източване на средства вече се разследват от Министерството на вътрешните работи и кой знае – този път може да има и осъдени. Трета част от бранша не само че подаваше сигнали за нередностите по места, но и силно аплодираше направеното до момента.
Както и в първата част на интервюто, въпросите, които задаваме към министър Иван Христанов, са свързани не толкова с вече оповестените акции, за които всички медии информираха подробно, колкото с факти от „кухнята“ на събитията и с резултатите от направеното до момента. Защото, както самият той обясни в интервюто си – „институционално задължение на моя екип е в края на мандата да представим на следващия министър подробен отчет не само за това, което свършихме през тези два месеца, но и да дадем картина наслучилото се в сектора през последната година“.
Г-н Христанов, само преди седмица бяха заявени едва 20% от площите по директните плащания. Има ли опасност фермерите да не се вместят в срока 9 юни?
Категорично кампанията ще приключи в законно установения срок. Там, където има проблеми при очертаването, експертите са обучени и помагат, затова земеделските стопани не трябва да имат притеснения. Знаете, че не се предвиждат и санкции за забавяне, така че заявленията да бъдат затворени до 9 юни. (вижте първата част на интервюто с Христанов - Спряхме източването на държавни пари през инсинераторите)
Фермерите имат притеснения доколко ефективен е контролът върху вноса на слънчоглед от Аржентина, в който бяха открити пестициди. На какъв етап са проверките?
Преди да ви отговоря, ще се върна години назад, когато бях единственият представител на демократичната общност в България, който изрази резерви по отношение на търговското споразумение с държавите от Южна Америка - Меркосур. За разлика от идеологическия поглед, представен от колегите ми, аз съм икономист и прагматик. И още тогава предупредих, че България като външна граница на Европейския съюз ще има проблеми с контрола по границите. Помните сагата с „Капитан Андреево“ през 2022 г., която беше резултат от политики, прокарани по времето, когато Европейската комисия беше осигурила ресурс за всички държави членки като нас, които имаме външни граници, само че у нас той не отиде по предназначение.
Иронично ще се изразя, но сякаш исторически ние обичаме да си съсипваме границите само защото някой министър-председател, министър на вътрешните работи или на земеделието са решили, че да „разкешват“ милиони и десетки милиони евро им е по-важно, отколкото страната ни да има солиден граничен контрол и сигурност като в цяла Европа.
Всички знаят, че в Ротердам (Нидерландия, която също е външна граница, но по море) има брутален граничен контрол. Затова и вносът на маслодайно семе с пестициди оттам е невъзможно да мине границата на ЕС. Именно затова те заобиколиха през Средиземно море и дойдоха да разтоварват в България, защото тук реално контролът е никакъв. За всички нас обаче това се оказа изключително голямо предизвикателство.
Целият ни екип трябваше да положи много големи усилия, за да завишим радикално граничния контрол. И трябва да призная, че платихме висок данък за това, защото, за да контролираме този слънчоглед, ние заделяме значителен ресурс, който никога не е бил планиран в бюджета на ведомството. Това са средства за разтоварване, проверка на партидите, след това се проследява транспортът до преработвателните предприятия. След това обратно има контрол и върху износа за трети държави. Затова припомням как още от встъпването ми на поста служебен министър изразих позицията си, че за нас Меркосур означава моментално да преформулираме цялостната си концепция за граничния контрол. Започнахме работа по тази концепция и смятам, че в това отношение ще оставим добро наследство за следващия министър. Надявам се той да я продължи.
Какво съдържа тази концепция и как ще бъде финансирана, след като бюджетът е силно ограничен?
Категорично смятам, че България трябва да стане гарант за солиден граничен контрол, за да не допускаме от другите континенти да идва храна, неотговаряща на европейските стандарти. Нямаме право на отстъпление в това отношение.
Първото, което извършихме, беше да направим промяна в персонала на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), за да поемем това натоварване, а това означава по-големи разходи за заплати. Следват разходи за инсталиране на камери на гърдите на всеки служител, за да гарантираме, че пробовземането е ефективно и няма възможност за корупционни практики. Ще се наложи увеличаване на лабораторния капацитет. Помните, че при последния мандат на кабинета на Гражданите за европейско развитие на България (ГЕРБ) лабораторният капацитет беше драстично занижен, буквално беше разрушен.
Сега ние си връщаме лабораторния капацитет на държавата. Всичко това означава, че следващият кабинет трябва да започне обучения, създаване на контролни органи, които да извършват всички проверки – нещо, което до момента не се прилагаше. Освен това трябва да работим съвместно и с колегите от Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), както и с колеги от други гранични служби, които да идват и да помагат в България.
Колкото до финансирането, необходимо е бюджетът на БАБХ да бъде увеличен с около 30 процента, според нашите разчети. Дебело искам да подчертая защо въвеждаме всичките тези мерки. Европа има най-хубавата и безопасна храна в света - не само произвежданата в Съюза, но и влизащата отвън трябва да отговаря на изключително високи критерии и те са разписани в законодателството.
Но големият въпрос е дали редовният кабинет ще осигур средства за тази концепция?
Ще припомня, че държавата вече си има лаборатория на „Капитан Андреево“, която започна да работи още през 2022 г. и която днес генерира много добър бюджет – приходите от тези проверки са налице. Преди 4 години решихме да одържавим и товаро-разтоварната дейност на този пункт, но БАБХ върна частната фирма през 2022 г., след като ние бяхме сменени. И преди, и сега заявявам, че през този пункт по южната ни граница преминават 100 хиляди камиона годишно и за всеки един от тях се плаща по 500 лева за товарене и разтоварване. Това са едни 50 милиона лева за държавата, с които би могло да бъде назначен и екип от 20 души, които да извършват тази дейност.
Или, ако трябва да обобщя – всички знаем, че България разполага с немалък ресурс и е време държавата да си върне „златните кокошки“, които сега са в ръцете на частни лица. Когато държавата преструктурира контрола, тогава и фермерите, и обществото няма да имат притеснения, че допускаме нелегален внос на храни. Когато администрацията действа в интресе на държаваат, тя не би трябвало да се страхува от заплахите на някакви полуидиоти, живеещи в Дубай.
Всеки нов министър обаче, като дойде на власт, сменя близкото обкръжение на предшествениците си и не е ясно дали започнатите реформи в БАБХ ще бъдат продължени. Не смятате, ли?
Ще ви върна в началото на моята работа като служебен министър, когато от партия „Има такова нямане“ (бел. ред. Христанов нарича така „Има такъв народ“) бях подложен на унищожителни критики по повод предложения от мен екип. Изпълнителният директор на БАБХ Ангел Мавровски беше почти демонизиран, грозни упреци имаше и срещу Ивана Мурджева. А само за два месеца тя спечели уважението на целия сектор с компетентността си и работоспособността. Дори за медийната ми съветничка Десислава Николова се разпространяваха грозни лъжи – за всички тези изявления хората ще бъдат съдени, като част от делата вече са започнати.
Искам да уверя земеделската общност, че всички назначения в структурите на министерството, които направих, са с оглед работа в полза на държавата. Партийни назначения или „калинки“ не съм допускал. Без значение кой ще бъде следващият министър, стига той да е почтен, морален, съзнателен и отдаден на България, тези хора, с които работех, биха могли да продължат да го правят. Надявам се принципността да надделее.
Колкото до необходимостта контролът в БАБХ да стане ефективен, смятам, че проверките по границата доказаха защо аржентинското зърно влезе в Европа през България, а не през Нидерландия. Освен това, благодарение на организацията, проведена по граничните пунктове на БАБХ съвместно с Агенция „Митници“, днес спокойно заявявам, че нелегалният внос в страната е спрян.
А какво се случва с вноса на плодове и зеленчуци от Турция, обмитявани върху евроцентове? Там как ще се действа?
Ние не говорим за внос на занижени цени, защото цените са такива, каквито са валидни за целия Европейски съюз. И в бюлетина, който България получава по тази линия от ЕС, е разписано, че доматите примерно се обмитяват по 51 евроцента за кг и ние го правим. Но големият проблем при нас е контролът по тържищата в страната. Защото, ако този внос го продаваме по незаконни пазари и тържища без никакъв контрол, тогава за всички е ясно, че не сме наложили система на търговия, която събира данъка върху добавената стойност ДДС по цялата верига. Голямото надуване на цените на плодовете и зеленчуците става по пътя от митницата до крайния клиент, а печалбата, вместо да отива в законно работещия бизнес, изцяло се налива в джоба на оператори от сивия сектор.
Както казах, заедно с колегите от Националната агенция за приходите имаме подготовка за бъдещи проверки. Досега изчаквахме българските зеленчуци и плодове да излязат на пазара и от другата седмица започваме проверки по пазарите.
По отношение на законодателната програма на министерството подготвихте ли някои проекти и кои?
Нашите намерения са в знак на институционална грижа директно да дадем какво е свършено и какво предстои, така че новият министър, който и да е той да може да се ориентира какво е свързано през последната година, а не тепърва да се запознава с пробремите.
По отношение на законодателната програма се движехме в сроковете, поставени от кабинета. Подготвили сме 3 или 4 изменения, основно в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи ЗСПЗЗ. Късият ни мандат не позволяваше да гледаме законопроекта за браншовите организации, защото той би трябвало да е задача на редовен кабинет.
Силно разочарование за нас беше фактът, че в послединте дни на 51-то Народно събрание нито една политическа сила не одобри един кратък законопроект, свързан с финансирането на борбата с пожарите и опазването на горите. Предложихме мероприятията по гасене на пожари в горите да могат да се финансират директно със средства от държавния бюджет. Знаете, че горските предприятия са в тежко финансово положение, а през последните две години имаше опустошителни пожари. Именно затова беше крайно необходимо парламентът да осигури финансиране, защото опазването на горите е задача на всички. Въпреки молбите ми, обаче законопроектът не беше приет.
