На Велика събота християните възпоменават телесното погребение на Иисус Христос и слизането на духа му в ада, за да разкъса неговите окови и да отвори отново райските двери, защото цялата Страстна седмица е прелюдия към вечния живот, както сочат преданията.
Със слизането си в подземного царство Христос разрушил ада и смъртта, обезсилил дявола, съединявайки човешкото естество с Бога и въвеждайки го в недрата на пресветата троица – без при това да ограничи човешката свобода. Според евангелските проповеди Христос изгаря и портите на ада и освобождава душите на грешниците там, както и на всички старозаветни пророци заедно с Адам и Ева. След неговото слизане в ада портите са затворени, но само отвътре, от самите му обитатели. Казано с други думи, човешката свобода или свободна воля е онзи „камък”, който и Бог не може да повдигне, защото след Христовото слизане в ада в него са останали и остават само онези, които самоволно не са пожелали да излязат от него.
На днешния ден Света Богородица оплаква своя свети син и го намазва с миро. Придружаващие я жени посещават гробищата, преливат и прекадяват, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите.
Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове и е последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден. Козунаците обикновено са с кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце.
По правило първото боядисано яйце се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна, лечебна сила. В някои краища на страната дори се пазели черупките от първото яйце, които били добавяни към тестото при приготвянето на ритуални хлябове за други празници през годината, като служели и за лек при болести. На други места пък първото яйце задължително се пази до иконата през цялата година, а вечерта преди Възкресение се заравя в земята за плодородие и благоденствие в дома. На Велика събота се принася в символична жертва и пасхалното агне.
Църковното богослужение на Велика събота започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края на деня, така че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните) и свършват вече при звуците на тържественото „Христос воскресе!".
