Данните за зеленчукопроизводството на отдел „Агростатистика“ към Министерството на земеделието и храните се влошават от година на година. Това показва прегледът за периода 2019–2025 г. Последната информация – за 2025 г. – беше публикувана преди седмица и цифрите в нея не са обнадеждаващи.
През 2025 г. общите площи, заети със зеленчуци – полски и оранжерийни – възлизат на 34,9 хил. ха, от които 1 143 ха са оранжерии.
Въпреки че площите остават съизмерими с тези през предходните шест години (с изключение на 2023 г., когато са с около 4 хил. ха по-малко), произведената продукция е най-ниската за разглеждания период – 574 хил. тона.
Най-силна е реколтата през 2019 г. Тогава площите достигат почти 40 хил. ха, а общото производство – 752 хил. тона. Предковидната 2019 г. остава най-добрата година за сектора, въпреки че тогава не е имало извънредни помощи, каквито впоследствие бяха въведени заради пандемията и войната в Украйна.
Съществена разлика между 2019 и 2025 г. се наблюдава при оранжерийното производство. Преди седем години оранжерийните площи са били 922 ха – с около 25% по-малко спрямо 2025 г. Въпреки това, продукцията тогава е била близо 101 хил. тона, докато през 2025 г. тя възлиза на 93 хил. тона, или с около 8% по-малко.
Площите с оранжерии са приблизително 30 пъти по-малки от тези на открито, но разликата в производството е значително по-малка – едва около шест пъти. В периода 2020–2024 г. зеленчуковата реколта на България варира между 620 хил. и 690 хил. тона (с изключение на слабата 2023 г. с 594 хил. тона). През 2025 г. обаче се наблюдава рязък спад – с около 100 хил. тона спрямо предходните години.
В информационния бюлетин на МЗХ не се посочват конкретни причини за този срив. Данните показват, че единствената култура с ръст през 2025 г. е главестото зеле, чието производство се увеличава с 42% спрямо 2024 г. Производството на краставици остава стабилно, докато при доматите и картофите се отчита най-сериозен спад – съответно с 18% и 17%. Намаление има и при пипера, ягодите и лука.
В значителна степен общият спад се дължи на рязкото намаляване на производството на картофи. Основната причина е отпадането през 2023 г. на субсидиите за трапезни картофи. Подпомагането остава само за картофите за преработка, но при липсата на предприятия в страната, които да извършват такава дейност, площите започват да намаляват. Така, от 192 300 тона през 2020 г., производството спада до близо 114 хил. тона през 2024 г., а през 2025 г. достига едва 94 хил. тона.
Спадът при останалите зеленчуци се дължи в голяма степен на влошената ликвидност в сектора, вследствие на прекратяването на извънредните помощи, както и на нарастващите разходи и все по-трудното осигуряване на работна ръка.
Оранжерийните производители получиха държавна енергийна помощ през 2022 г., както и подкрепа de minimis в края на 2025 г. Тези мерки обаче са спорадични и без предвидим график, за разлика от обвързаното подпомагане и помощта срещу доматения молец. Именно липсата на предвидимост, заедно с несигурността около енергийните разходи за отопление, възпира инвестициите в сектора. Това е и една от причините днес да наблюдаваме необичайно високи цени на доматите, голяма част от които са внос.
