На 3 април 1899 година във Варна младият предприемач Пантелей Генов поставя основите на първата консервна фабрика в страната и то във времена, когато българинът почти не е познавал тези храни. Генов изучил занаята във Франция и Белгия и успял да развие производството, но консервите били твърде непознати за вкуса на онова поколение.
Трябвало да минат повече от 10 години, този пазар да се отвори, но Генов успял, като преместил фабриката си в Пловдив, приближавайки бизнеса си до производителите на плодове и зеленчуци. Малко преди Първата световна война българските храни вече излезли извън пределите на страната – с бамята на пазара на Франция и доматеното пюре за Швеция. Веднага след войната в България след Генов отварят врати и нови консервни заводи. А 20 години по-късно тази индустрия достига истински бум, когато в страната действали 100 работилнички и фабрики за преработка на плодове и зеленчуци.
Безспорният си разцвет обаче тази индустрия преминава в периода на социализма, когато в тогавашния търговски съюз между бившите социалистически страни (т.нар. СИВ) България произвежда и изнася стотици хиляди тонове консервна продукция – около 700 хил. т годишно.
В годините на прехода обаче, с така наречената приватизация и с разпадането на външните пазари, индустрията претърпя тотален крах, провокиран и и от кризата в селското стопанство. Бизнесът с преработката на плодове и зеленчуци буквално трябваше да бъде рестартиран, което на фона на спадналото производство на суровина, и до днес си остава огромно предизвикателство за работещите в сектора. Малкото останали фабрики успяха обаче да инвестират в съвременни технологии, като през последните години активно се опитват да намерят и нови външни пазари.
Данните на статистиката за последните години показват, че този сектор е с устойчив производствен капацитет, но е силно зависим от местната земеделска продукция, климатичните условия и международните пазари.
През 2024 г. 187-те преработвателни предприятия обаче са произвели само 168,6 хил. тона плодови и зеленчукови консерви. Преработени 112,1 хил. тона пресни плодове и 121,4 хил. тона пресни зеленчуци. Най-голям е делът на ябълките, черешите, сливите и прасковите, които традиционно са основна суровина за консервната индустрия и за производството на сокове. От преработените суровини предприятията произвеждат разнообразна продукция – консерви, замразени продукти, сокове, концентрати и сушени плодове и зеленчуци.
Днес в Пловдив Съюзът на преработвателите на плодове и зеленчуци и Университетът по хранителни технологии отбелязват професионалния си празник с форум, на който ще отчетат постигнатото и да набележат основните предизвикателства пред сектора. Честитим професионалния празник на бизнеса и учените, с пожелания за промени в аграрните политики, така необходими за възраждането на тази индустрия!
