Стратегията за успешна растителна защита изисква познаване на жизнения кръговрат на насекомите и условията, които не само позволяват естественото възпроизводство, но и прекомерното размножаване, превръщащо вредителите в напаст. Синор БГ представи по въпроса няколко насекомни вида (скакалци и бръмбари), които са систематично отдалечени, за да бъде представена най-пълно сложността при подготовката и осъществяването на успешна растителна защита. Ще завършим (засега) по темата с представители на сем. Aphididae (Листни въшки).
Видът Myzus persicae (Myzodes persicae) - зелена прасковена листна въшка е световно разпространен. Освен космополит той е полифаг (многояден). В България напада растения от различни ботанически семейства. Вреди по зеле, картофи, тютюн, овощни и др. При хранени се, смучейки сок от нежната растителна тъкан. Това пречи на нормалните физиологични процеси. При висока плътност нападнатите органи, включително цветове, могат да претърпят деформация (закържавяване). Внимание, Myzus persicae вреди и като преносител на вирусна зараза ! В сливовите насаждения посоченият вид е един от разпространителите на опасната вирусна болест шарка по костилковите (plum pox virus, PPV).
Други особености, които правят зелената прасковена листна въшка опасен вредител са:
- партеногенетичното (виргиногенно) размножаване, когато женските раждат без оплождане (девствено);
- появата на крилати форми (разселителки);
- кратък период на развитие (десетина дни);
- голям брой поколения годишно (над десет поколения за вегетация);
- проникване в оранжериите, където може да се развива партеногенетично като вредител по доматите и пипера.
Друг вреден космополитен полифаг от сем. Aphididae е бобовата (цвекловата) листна въшка (Aphis fabae). Познати са над 200 културни и диви раснтителни вида, които могат да и послужат за изхранване. В специализираната литература е посочен видът Evonymus latifolia (чашкодрян) като основен гостоплриемик за A. fabae.
От едногодишните културни видове най-привлекателни за вредителя са баклата, и цвеклото. Среща се и по мака. Най-често въшките смучат сок от долната страна на листата. При по-голяма численост нападнатият орган изостава в развитието си и закържавява. При цвеклото листата загрубяват, петурата се завива надолу и може да се огъне по дължината на централната жилка. Крайната повреда е изсъхване на ратителната тъкан. Върху растенията за семе насекомите нападат листата, цветоносите и съцветията. Силното нападение води до потиснат растеж и нискокачествени семена. Цвекловата листна въшка също е преносител вирусни болести по фасула, цвеклото и др.
Благоприятни условия за развитието на A. fabae са топлата и продължителна есен, наличието на относителна влажност на въздуха над 50% и липсата на обилни валежи по време на масовото размножаване. Наличиено ва плевелна растителност осигурява прехрана на вида в културните площи.
Предотвратяването на щетите от листните въшки изисква щателно проследяване на техния жизнен цикъл и използване на инсектициди критичната паза от това развитие. В специализираната литература са посочени препарати като Метеор, Моспилан, Тепеки и др. Желателно е изборът и пралагането да станат след консултация със специалист по растителна защита.
Срещу възможната вирусна зараза в насажденията и разсадниците трябва да бъдат провеждани обследвания за първични източници на зараза. В разсадниците източниците на зараза подлежат на незабавно изкореняване, а в промишлените насаждения според преценката на сортовата устойчивост. Редовното третиране с инсектициди на маточните растения и тези в питомниците също е необходимо.
Разсадниците трябва да бъдат създавани на места с пространствена изолация от възможни източници на зараза. В промишлените насаждения да бъдат отглеждани сортове с доказана устойчивост или толерантност към вирусните патогени. (Край)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
