„В следващите дни започваме да берем краставиците. От засаждането им в края на февруари отопляваме с пелети и продължаваме, докато е студено. Пелетите станаха страшно скъпи. Торовете се вдигнаха. Заплатите на работниците също. Сега имаме 8 до 10 човека, които колтучат, а като тръгне беритбата, ще наемем още толкова. Като излезе българската оранжерийна продукция, цените ще паднат. Това обяснява в белия си завод, пълен с пищната зеленина на краставици, Иван Кабуров“. Той и съпругата му Десислава са трето поколение земеделци, и двамата – с дипломи за агрономи. Оранжериите са им втория дом.
„Краставицата е много динамична култура“, пояснява Десислава. „Като започнем да реколтираме, всеки ден се колтучи, бере, пакетира и палетира. Дори и да няма пазар, не спираме, защото растенията раждат всеки ден и всеки ден трябва да освобождаваме стеблата, за да продължат да се развиват“.
Пазарът: Краставиците ще поевтинеят за Великден, доматите ще са скъпи
Семейство Кабурови е разделило пазара на продукцията си на две. Половината тръгва към търговските вериги, другата половина се отправя към тържищата. „Така диференцираме риска“, казват те.
„Цената ще е такава, каквато пазарът каже. В момента краставиците при производител са 2,5 евро, но когато повече колеги извадят продукция, ще падне“, сигурен е Иван.
Той съветва потребителите да се ориентират за Великден към зелените салати – с маруля, краставици, репички, лук. Не препоръчва доматите, тъй като през зимата и до началото на май те са изцяло от внос и са твърде скъпи.
„Търговците се подиграват с българските потребители и увеличават цената на доматите, само защото все още няма българска оранжерийна реколта, която да ги принуди да я свалят. Ние не можем да произведем зимни домати, защото слънчевите часове са малко. Доматът е бавна култура, която започва да ражда два месеца след засаждането. Затова на Великден този зеленчук ще е само от внос и ще върви на баснословни цени. Но за Гергьовден може би пазарът ще се успокои, тъй като тогава ще излязат родните оранжерийни домати.“
Работливото семейство съветва българите да купуват само българска продукция, защото тя е много по-качествена от вносната и е чиста от пестициди. „Тук изобщо не пръскаме с инсектициди, защото използваме биоагенти, които се хранят с яйцата на вредителите. Поставяме и феромонови уловки. Затова българските зеленчуци се използват като „подобрители“ на чуждата продукция“, казва Иван.
И това е абсолютно вярно, потвърждават малцината оранжерийни производители, които още от февруари са произвели краставици, поемайки риска от високите сметки за отопление. Търговските вериги внасят некачествени краставици от Гърция, смесват ги с българските, за да им придадат по-приличен вид и ги предлагат с етикет „Произход: България“.
Защо кооперативите са невъможни в сектора
„Най-големия стрес за производителя е пазарът. В България всеки може да произведе, но не всеки може да продаде на достойна цена“, посочва слабото място на българската продукция Десислава.
„За да решим този проблем, трябва да членуваме в кооперативи, които да се грижат за маркетинга“, казва семейство Кабурови. С това азбучно правило всички са съгласни ... на теория. На практика обаче все още липсва Закон за кооперативите. Но не в това е съществената пречка.
„С никого наоколо не мога да направя кооператив поради една причина: 60% е сивият сектор в зеленчукопроизводството и това е убийствено за нас“, преценява Иван Кабуров.
Като знаят, че членуването в кооператив означава плащане на ДДС и други данъци, повечето производители нямат желание да се включват в обединения. Те продават голямата част от продукцията си без фактури – ако не получават субсидии. Или пък продават с фактури, в които е записана безобразно ниска цена, за да платят по-ниски данъци. А фактурите им са необходими, за да получат обвързано подпомагане.
НАП и МЗХ контролират слабо
„Никоя институция не притеснява мургавите джамбази, които са се регистрирали като земеделски производители с 2-3 декара земя. Покрай тази регистрация те продават тонове продукция без касов апарат, търгуват и банани като „фермери“, възкликна Иван.
Той е заместник-председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП), която миналата година успя да наложи искането си да отпаднат зелените картончета за регистрираните стопани. Досега мнимите производители не бяха задължени да издават касови бележки при продажбите от пазари и тържища. С нормативните промени от 2025 г. и фалшивите земеделци вече трябва да ползват фискални апарати. Но тук въпросът е дали НАП контролира тези продажби.
„Но това не е работа само на НАП“, обръща внимание Кабуров. Министерството на земеделието и храните, което администрира вписването на производителите в регистър, трябва също да проверява всички регистрирани стопани, дори и тези, които не получават подпомагане. Къде е земята им, засадили ли са нещо на нея, колко стока могат да произведат от три декара“, изброява той. И допълва, че така както министерството контролира очертаните от активните стопани земеделски площи (защото те получават субсидии), трябва да извършва теренни проверки и при останалите, тъй като е позволило вписването им в Регистъра. Защото точно те са нелоялните конкуренти на истинските производители, тъй като не плащат данъци, за разлика от тях.
„Проблемът със сивия сектор е от десетилетия и е крайно време държавата да го реши веднъж завинаги“, настоява заместник-председателят на БАПОП. И уточнява, че фалшивите производители са вредни най-вече за малките и средни фермери, които и без друго трудно оцеляват в кризите.
Стопанската година за нас трябва да свършва на 31 декември
Друго, което министерството трябва да промени, са сроковете на стопанската година. Към момента е прието, че земеделската година започва от 1 октомври и свършва на 30 септември следващата година. Но това не е така за няколко производство – на плодове, на късни полски зеленчуци, на оранжерийни зеленчуци и на ориз. Тяхната стопанска година е в сроковете на календарната. Ако това не се промени, е възможен вариантът производител с късно зеле, който използва наета земя, да бъде принуден да изкорени продукцията си, тъй като площа вече е отдадена на друг земеделец.
Защо изчезват фермерите
„Ние си лягаме и ставаме със земеделието, защото това е нашата професия. Обичаме я. Отваряме работни места, плащаме си данъците. Лошото е, че ставаме все по-малко. Преди доста години тук, в село Мало Конаре (до Пазадржик), имаше около 400 малки зеленчукопроизводители. Всеки в семейството се включваше в работата на полето и това беше поминък за поне 1200 човека. Сега останахме по-малко от пет. Хората се отказаха заради пазара, многото изисквания, бюрокрацията и защото остаряха. Ето така селата в България намаляват, обезлюдяват се и вече имаме 200 без нито един жител в тях“, направи горчивата равносметка Иван Кабуров.
