Сигурно се изненадвате как за по-малко от месец след клетвата на служебния кабинет ръководството на Българската агрохранителна камара (БахК) се активизира необичайно, изисквайки от новата власт в агроведомството, чийто хоризонт на управление е само 3 месеца, да изпълни онова, което редовната власт преди него за 13 месеца не успя да сътвори. В становището си от организацията поискаха държавната администрация да свърши за 90 дни онова, което през последните 2 години не ни е ясно да е изисквала от предишния министър и неговото обкръжение. Или, ако го е правела, то не го е оповестявала през медиите.
Вижте последните искания на камарата, депозирани в МЗХ в края на миналата седмица. Голяма част от тях като например подготовката за Кампанията за директни плащания 2026 г. съвпадат с тези на останалите браншови организации, затова няма да се спираме на тях.
Интерес обаче представлява eдно от предложенията, по което родната администрация е трябвало да работи с фермерите още през 2025 година, но това не е станало, въпреки че е свързано със законодателства, предложени през 2024 година от Европейската комисия (ЕК) и свързани с прилагането на „Зелената сделка“. Едно от тези законодателства, наречено „Омнибус“, предвижда годишно всяка компания в ЕС да прилага корпоративна отчетност. Като тази отчетност е с три ключови компонента – фирмите да доказват изпълнение на екологичните изисквания; да представят финансова отчетност и на трето място – социалните си ангажименти (свързани със социалната условности.
Ще припомним, че ЕС реши да отложи във времето тяхното изпълнение за всички държави в ЕС, така че тази отчетност да влезе в сила през 2027-а, 2028-а и 2029 г.
В искането си до служебния кабинет обаче от камарата посочват, че е редно още от тази година да се приложи принципът „едно стопанство – една проверка“, което според тях трябва да се обсъди на спешна среща между МЗХ, ДФЗ и браншовите организации. Мотивът е, че „е важно да се обсъди възможността България да прилага още от тази година новата възможност в рамките на Омнибус пакета по ОСП 2023–2027 и до края на март да заяви официална позиция пред ЕК за неговото прилагане“.
Ще припомним, че изпълнението на трите компонента на корпоративната отчетност се отнася само за големите фирми, не за малките и средни. Още през миналата година Еврокомисията даде крачка назад и реши да остави като задължителен само изискването фирмите да отчитат екологичния компонент.
С „Омнибус“ са свързани още европейски документи, приети през 2024 г. Една от тях е Директивата за дължима грижа на дружествата относно устойчивостта (CSDDD), но нейното прилагане ще започне най-рано през 2027 г. Тя въвежда задължения за големите компании за идентифициране и справяне с неблагоприятните въздействия от техните дейности върху правата на човека и околната среда. Разпоредбите обхващат не само дейността на компаниите, но и на техните дъщерни дружества и бизнес партньори в рамките на веригата им на дейност.
Вярно, че тази директива за дължима грижа на дружествата относно устойчивостта (CSDDD) ще влезе в сила на 26 юли 2026 г., но през първата година тя се отнася само за големи компании с над 5 хиляди служители, каквито в българското земеделие изобщо не оперират. Именно затова искаме да разберем защо служебният кабинет трябва да работи по законодателство, което няма нищо общо със спешните проблеми, необходими да се решават през следващите месеци. Вероятно е някакъв сигнал към бъдещата редовна власт.
