Засилените военни действия в Близкия Изток и последвалите атаки от страна на Иран спрямо съседните държави, производителки на петрол, е поредният удар срещу световните икономики. И България, подобно на останалите европейски държави готви защитни политики в случай на поскъпване или дефицити на горива. По този повод днес в Министерството на земедието и храните ще се проведе среща между земеделските производители и доставчиците на горива, за да бъдат обсъдени варианти за нормализиране на доставките за сектора, който навлиза в пролетната си кампания.
Синор.бг се свърза с управителя на „Дизелор“ Стоил Арнаудкин, за да даде прогнози за предстоящата търговия.
Г-н Арнаудкин, как са последиците за българския пазар от военните действия В Иран?
Напрежението около Иран през последните седмици все повече влияе на международните енергийни пазари. Рискът за корабоплаването в региона на Персийския залив вече се отразяват върху цената на суровия петрол и съответно на горивата в Европа. България не прави изключение от тази тенденция.
„Като компания, която ежедневно работи както с крайни клиенти, така и с бизнеса и земеделските производители, ние от „Дизелор“ виждаме тези процеси в реално време – както в динамиката на цените, така и в поведението на пазара и реакцията на потребителите.“
Как реагират международните пазари?
Всяко сериозно напрежение в Близкия изток незабавно променя петролните пазари. Регионът е стратегически за глобалните доставки, а през Ормузкия проток преминава значителна част от световната търговия с петрол.
Когато има риск за корабния трафик или за сигурността на доставките, пазарите реагират още преди да се появи реален недостиг. Самата несигурност е достатъчна, за да доведе до поскъпване на суровината.
Точно това се случва и сега - цените на международните борси бързо се покачиха в рамките на кратък период, а това неизбежно повишава и цената на готовите горива.
Защо цените в България толкова бързо започнаха да се повишават?
Да, само за десет дни цените на едро на дизела скочиха с около 21%, което доказва колко чувствителен е пазарът на горива към геополитическо напрежение.
Често се създава впечатление, че цените на горивата се определят изцяло на местно ниво. Реално обаче българският пазар е част от европейския пазар и следва неговата динамика. Когато цената на суровия петрол се повиши, това неизменно се отразява върху стойността на бензина и дизела, които се търгуват на европейските борси.
Данните от търговията на едро ясно показват посоката - само за десетина дни цените се повишиха осезаемо. Бензин А-95Н Б9 поскъпна с близо 8,5%. При дизела увеличението е още по-видимо - дизел Е5 поскъпна с 22%, а дизел Б6 с 21%.
Има ли опасност от недостиг на горива?
Към момента на българския пазар няма недостиг на горива. Пазарът разполага със запаси и доставките продължават.
Това, което наблюдаваме, е по-скоро промяна в поведението на клиентите - повишено търсене, породено от несигурност и противоречива информация. Част от клиентите - както бизнес, така и индивидуални потребители започват да поръчват по-големи количества от обичайното, за да се презапасят. Подобна реакция е разбираема, особено когато горивото е основен производствен разход. Презапасяването обаче носи допълнителни разходи по съхранението и крие рискове от загуба при бърз спад на цените.
Какво питат най-често клиентите?
През последните дни въпросите на клиентите са сходни и се повтарят - ще има ли достатъчно гориво на пазара; защо цените се покачват ежедневно; докога ще продължи тази тенденция?
Отговорът на тези въпроси е свързан най-вече с международната ситуация. Цените на горивата се влияят от глобалните пазари и от очакванията за бъдещите доставки, а не само от наличните количества в даден момент.
Какво означава това за земеделските производители?
За земеделския сектор подобна нестабилност идва в уязвим момент - началото на активния пролетен сезон. Горивото е ключов разход за всяко стопанство. Затова много фермери се стремят да планират доставките си предварително, за да избегнат резки промени в разходите по време на кампанията.
От наша страна виждаме засилен интерес към предварителни заявки и по-големи доставки до стопанствата с цел запасяване.
Каква е ситуацията в региона?
Пазарът на горива в Югоизточна Европа е силно взаимосвързан. България, Румъния, Гърция и Сърбия реагират по сходен начин на промените в международните котировки. Разликите между отделните държави обикновено се дължат основно на данъчната политика и на транспортните разходи, а не толкова на самата цена на горивото като продукт.
Какво може да се очаква през следващите седмици?
Как ще се движат цените през следващите седмици ще зависи най-вече от развитието на ситуацията в Близкия изток. Ако напрежението постепенно намалее, пазарите обикновено се стабилизират сравнително бързо. При по-продължителна несигурност обаче е вероятно цените да останат колебливи и променливи.
Когато има военно напрежение около ключови маршрути за доставка на петрол, пазарите реагират много чувствително. В такива моменти е важно да се прави разлика между реален недостиг и пазарна несигурност. Към момента доставки има, но международните пазари реагират на риска.
Разяснете, ако обичате, ролята на доставчиците!
В подобни периоди на нестабилност най-важни за клиентите са предвидимостта и сигурността на доставките, както и ясната информация за пазара. От голяма важност е потребителите да избягват неизвестни и новопоявили се доставчици, които биха могли да спекулират в несигурната среда. Работата с утвърдени и надеждни партньори като „Дизелор“ е най-добрият избор за клиента.
Ще припомним, че като компания, която развива мрежа от бензиностанции и доставки на горива в цялата страна, “Дизелор“ работи активно, за да осигури стабилни доставки както за бизнеса, така и за крайните потребители. „Поставяме се на мястото на клиентите и разбираме притесненията им. Ежедневно им даваме актуална информация и планираме доставките равномерно и редовно, така че да обслужим всички с навременни доставки на реални цени“, коментират от Дизелор.
„За нас е важно клиентите ни, включително земеделските производители, да могат спокойно да работят и да започнат сезона, дори когато условията на пазарната среда са по-динамични от обичайното.“
Ще припомним, че държавите членки на ЕС получават 13 процента от вноса си на суров петрол от Близкия изток. Според статистическата агенция Евростат, 27-те държави членки на ЕС са внесли през миналата година 429,3 милиона тона суров петрол, от които 13 на сто (55,9 милиона тона) са от Близкия изток.
Основните доставчици на суров петрол от Близкия изток за ЕС през 2025 г. са Саудитска Арабия с дял от 6,9% (29,6 милиона тона) и Ирак с 5,9% (25,1 милиона тона).
