При днешната първа среща на министъра на земеделието и храните Иван Христанов и неговата заместничка Ивана Мурджева с ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) бяха поставени редица въпроси по предстоящата Кампания за директни плащания 2026 г., подготовката на бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП), международната обстановка и ефекта на търговското споразумение МЕРКОСУР върху родния бизнес.
Подготовката на Кампания 2026 за директни плащания върви по график и се очаква тя да започне с прогнозна дата 20 март 2026 г., което все пак зависи от сроковете за публикуване на промените в Наредба 3 за условията и реда за прилагане на интервенциите. „Не се очаква съществено забавяне – евентуално с не повече от един-два дни“, заяви заместник-министър Мурджева. Тя подчерта, че областните дирекции „Земеделие“ в страната имат готовност да извършват всички дейности по очертаването на площите в системите ИСАК и ИСУН.
Представителите на бранша поставиха акцент върху необходимостта от по-голяма яснота и предвидимост в графиците за плащанията на средствата от Кампания 2025. Председателят на НАЗ Илия Проданов посочи, че от техническа гледна точка подготовката на сектора е завършена.
„Технически сме извършили всичко необходимо. Вече става въпрос за изплащане и осигуряване на бюджет за пролетната кампания. Индикативният график не се различава от миналогодишния и трябва да се търси вариант за по-ранно изплащане“, заяви Проданов. Министър Христанов е поел ангажимент да бъдат проведени разговори с Министерството на финансите и е обещал до сряда да съобщи на фермерите дали това ще бъде възможно, съобщи Проданов за Синор.бг.
В рамките на дискусията беше разгледана и бъдещата рамка на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2028–2034 г., както и възможностите за устойчиво подпомагане на зърнопроизводството в България.
Заместник-министър Мурджева посочи, че още тази година започва подготовката на следващия програмен период. Европейската комисия разглежда бъдещата финансова рамка по различен начин, като се обсъжда възможността различни секторни политики, включително земеделието, да бъдат обединени в по-широки финансови пакети.
„Това прави ролята на Министерството на земеделието и храните още по-важна, тъй като средствата за сектора ще трябва да бъдат защитени в рамките на общия национален пакет. Нашата задача е да създадем необходимите предпоставки земеделието да не остане на заден план спрямо останалите секторни политики“, посочи Мурджева.
Тя призова представителите на бранша да формулират своите препоръки за приоритетите в бъдещата политика, тъй като именно на тяхна база ще се защитава бюджетът за сектора на национално ниво.
„Препоръките се формулират в по-общи рамки, но основната ни цел е ясна – да запазим доходността и конкурентоспособността на българското земеделие, да продължим модернизацията на стопанствата и преработвателната индустрия и да създадем условия за структурна модернизация на сектора“, обясни Мурджева.
Значително внимание беше отделено и на международните фактори, влияещи върху сектора, включително Споразумението МЕРКОСУР и регулацията на вноса на слънчоглед.
Министър Христанов подчерта, че по темата съществуват сериозни притеснения. „Ние споделяме притеснения в няколко направления. Първото е икономическото влияние върху българските производители. Второто е готовността на европейските граници да бъдат гарант за контрола върху това, което влиза в страната ни. Третият въпрос е дали предприетите мерки ще бъдат достатъчни, за да защитят интересите на европейските и българските земеделци“, каза още земеделският министър.
Обсъдени бяха и икономическите последици от войната в Иран, които се отразяват върху повишаването на цените на торовете, както и темата за акциза.
По време на срещата бяха засегнати и редица практически проблеми пред производителите, сред които необходимостта от подобряване на напоителната инфраструктура, ефективната борба със сивия царевичен хоботник и кадровата обезпеченост в земеделския сектор.
Представителите на НАЗ подчертаха, че секторът се нуждае от конкретни решения, стабилна регулаторна среда и постоянен диалог с институциите.
Министерството на земеделието и храните и браншовата организация се обединиха около необходимостта от продължаване на конструктивния диалог и съвместната работа по ключовите политики в подкрепа на българските земеделски производители.
