Българите плащат значително повече за мляко и млечни продукти в сравнение със средностатистическия европеец, съобщи „Нова телевизия“, като се позова на данни на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ, които показват, че у нас потребителите купуват сирене, кашкавал и други млечни продукти с до 2,25 пъти по-високи цени. В същото време фермерите се сблъскват с ниски изкупни цени на суровото мляко от около 50 евроцента.
В малка ферма в Габровския балкан младият фермер Петър Петров отглежда около 90 животни, половината от които са крави. От произведеното мляко той прави сирене, кашкавал и кисело мляко. Той преработва приблизително 500 литра мляко дневно, от които произвежда между 80 и 100 килограма сирене. По думите му крайната цена на сиренето, което предлага директно на клиентите, е около 9–10 евро за килограм. Заради затворения цикъл – от производството на мляко до крайния продукт – цената при него остава по-ниска от тази в големите магазини, твърдят от медията. Петров работи с надценка между 35 и 50%, а продукцията му се продава основно в региона на Габрово.
Според бранша обаче в много райони на страната, особено в големите градове, потребителите нямат достъп до местни производители и са принудени да купуват млечни продукти само от търговските вериги, където надценките могат да достигнат около 100%.
Съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев посочва, че липсата на алтернативни канали за продажба позволява на търговските вериги да диктуват по-високи цени на пазара. По думите му един качествен продукт може да бъде закупен директно от производител на цени до 2 пъти по-ниска от тази в магазините.
Като възможно решение Караколев посочва създаването на кооперативи – практика с дълга традиция в страни като Франция. Кооперациите собственост на животновъди преработват тяхната продукция и биха могли да предлагат храните на по-достъпни цени и да развиват алтернативни канали за продажба, включително фермерски пазари, мобилни магазини и дори онлайн търговия.
От бранша настояват и за ясни правила за фермерските пазари, за да няма злоупотреби. В момента липсва точна дефиниция за „фермерски“ или „домашен“ продукт, което създава предпоставки за злоупотреби и участие на прекупвачи.
Според Петров най-простото решение за потребителите остава да търсят и купуват директно от малки ферми и местни производители, когато имат такава възможност. Това би могло едновременно да подкрепи българските стопани и да осигури по-достъпни цени за качествени млечни продукти.
