Преди месец неслучайно припомнихме за съдбата на един изчезващ от българските земи вековен бизнес, какъвто е отглеждането на древната (автохтонна) българска порода Източнобалканска свиня (ИБС). В условията на шеметни климатични промени местните сортове растения и породи животни носят онези дълговечни гени, устойчиви на нови болести, които при подходяща генетика осигуряват приспособимост и оцеляване. Неслучайно и в политиките на Европейската комисия напоследък упорито се налагат стимули за подпомагане на местните породи и сортове, които да бъдат заложени в генетиката на нови видове животни и култури, устойчиви на суши, измръзвания и климатични сривове.
Източнобалканската свиня – национално богатство под заплаха
Време е мнението на животновъдите да бъде чуто от политици и администрация, защото опазването на древната ни порода е крайно належащо. Затова ви срещаме с двама представители на този бизнес – на индустриалното свиневъдство в лицето на изпълнителния директор на една от най-старите свинеферми „Голямо Вранево“ Вихрен Димитров и на младия фермер Христо Даракчиев, син на Николай Даракчиев от Варненско, които десетилетия наред отглеждат автохтонната порода в региона около село Приселци. Днес тяхното стопанство е сред останалите само четири частни стада в страната, които все още не са фалирали след Африканската чума по свинете (АЧС) през 2019 година, когато свободната паша на тези животни беше изцяло забранена.
И до днес тази забрана не е вдигната, тъй като всяка зима се откриват нови огнища на АЧС по дивите прасета, както се случи и тази зима. Затворени в малки пространства обаче, животните започват да променят навиците си и губят инстинкта си за самосъхранение в дивата природа. „Но най-лошото е, че те започват да проявяват канибализъм и ако не отделим майките от стадото, възрастните изяждат малките“, обясни Христо Даракчиев. Малките затворени обори, където свинете живеят през последните години и се хранят с еднообразни фуражи, променят и вкусовите качества на тяхното месо. Храната им сега се състои само от картофи, царевица или ечемик, докато в гората те са имали огромно разнообразие от жълъди, билки, гъби и други треви. „За разлика от свинското месо, отгледано в индустриални ферми, това на автохтонната порода има мраморен вид (мраморирано) и е изключително вкусно“, пояснява Христо. И добавя, че за да могат оцелелите стада да се възстановят, държавата трябва да въведе нови правила, защото породата е изключително ценна. "Още повече че тази порода е неразривно свързана с гората. Лесът не е просто място за отглеждане, а нейният естествен дом. Без гората и естествената среда, в която се движат свободно и се хранят, тези животни трудно биха могли да съществуват и да запазят своята автентичност", обясни още Даракчиев.
Становището за закрила на породата застъпват и Вихрен Димитров, и научната общност в България. Ще припомним, че след 2020 г., когато АЧС покоси хиляди свине от тази порода, директорът на „Голямо Вранево“ поде инициатива в България да се работи по създаването на хибрид „Черен ангел“, получен от кръстосването на ИБС с културни животни, които съчетават продуктивността на съвременните линии с уникалните качества на традиционната българска порода.
Да, породата беше създадена и по нея се работи вече трета година, но и досега никой в Министерството на земеделието и храните не подкрепи искането на бизнеса за спешни нормативни промени, които да регламентират отглеждането на подобни кръстоски и да разрешат пасищното отглеждане на определени породи, като същевременно реално защитават стопаните, които продължават да ги отглеждат.
Попитан какво е важно да се направи, Димитров посочи, че „браншът спешно се нуждае от национална дискусия по темата, в която да участват всички засегнати страни – не само представители на агроминистерството чрез Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), но и на онези министерства, които имат държавни бази в горите“. Подобно мнение изрази и Даракчиев, който посочи, че в близост до тяхното село има военна база, която е оградена, но почти не се използва за нуждите на армията. Подобни държавни обекти, които имат ограда за предпазване на ИБС от дивеча, биха били идеално място за свободното отглеждане на родната порода, коментира Христо Даракчиев.
От своя страна Вихрен Димитров поясни, че заради продължаващото разпространение на смъртоносната болест по свинете проблеми с отглеждането има дори в Испания, където местната порода „Иберийска свиня“ (Cerdo Ibérico) отдавна се е наложила и днес индустриално отглежданите хибриди от нея са в основата на защитения продукт – испанската шунка хамон.
Според Димитров, „ако ЕС иска да върви към собствено задоволяване на европейския пазар с качествени меса, точно черните породи и старите автохтонни свине имат много по-добри вкусови качества. Затова стимулирането на бизнес, който отглежда подобни хибриди, има двоен ефект – от една страна с добрия вкус и качество, а от друга – с високи финансови резултати за фермерите“. Както испанците произвеждат хамон от иберийската порода, по същия начин и в България бихме могли да излезем на световния пазар с нашата кръстоска. „Само така можем да обърнем тенденцията и от основни вносители на свинско месо да започнем да изнасяме“, категоричен е Димитров.
Ние ще припомним, че за близо 20 години членство в ЕС индустриалното свиневъдство остана сред малкото животновъдни сектори – заедно с птицевъдството и зайцевъдството, които не получават онова подпомагане, което се прилага за млекодайните породи. Въпреки това браншът не плаче за пари, каквито коментари напоследък често чуваме от политици на различни нива. Заради АЧС редица свиневъди пострадаха жестоко след 2019 г., но повечето от тях успяха да се възстановят. Сред пострадалите бяха и в „Голямо Вранево“, където заради АЧС бяха унищожени всичките 38 хиляди прасета. Само благодарение на тогавашното законодателство, което позволяваше след подобен тип епизоотия свиневъдите да купят нови животни 45 дни след последната дезинфекция, те са съживили бизнеса си.
„Имахме трудности да намерим породисти животни, защото държим на качеството, но постепенно се справихме. Ако сега ни се случи подобен проблем, бизнесът направо ще загине, защото промениха закона и след подобно огнище едва след 2 години стадото може да се възстанови, а това е убийство за всеки нормален бизнес“, коментира Вихрен Димитров. И припомни, че 70 на сто от свинското месо в България се внася поради липса на самозадоволяване. "Затова искаме да развием нашия бизнес в нова посока с „Черния ангел“, но за целта следващият министър на земеделието трябва да бъде човек с мисия“, поясни директорът на „Голямо Вранево“.
Според него „с напълно нова уредба може да се регламентира това производство, защото в момента само на парче се мъчим да изменяме Наредба №6 за пасищно отглежданите животни и да правим кърпежи. На БАБХ това не ѝ е задължение, защото политиките се правят на национално ниво. Затова ще искаме разговор с министъра на земеделието и храните, за да обясним каква е целта ни. Испанците с „иберикото“ правят бизнес за милиарди, унгарците – с тяхната порода „мангалица“ – също имат подкрепа от държавата. Това можеше да стане и у нас, защото всички ще имат полза от това да отглеждат подобна местна порода. Затова е важно да направим кръгла маса и да изговорим тези неща, за да бъдат разбрани не от чиновниците, които са едни изпълнители, а от бизнеса и политическите ръководства. Дори в Брюксел според мен трябва да се разсъждава в посока за подпомагане на пасищно отглежданите породи“, обясни Димитров.
Христо Даракчиев също очаква не финансова, а институционална подкрепа от държавата. „По времето на социализма тази порода се е отглеждала масово, основно в Североизточна България, където има условия за подобно пашуване. В нашето семейство отглеждаме стадото от 40 години, особено за баща ми този бизнес е страст. Аз също като дете съм отрасъл със стадото, което навремето беше икономически изгодно да се отглежда“, обяснява Христо.
Затова и днес му е тъжно да гледа как „прасетата ни, които винаги са били на свободна паша, днес се налага да ги затваряме за толкова дълго време на едно място. Отдавна за нас това стадо не е препитание, по-скоро е хоби и обич към животните. И не мога да си обясня защо България няма никаква визия за бъдещето на ИБС. Вместо това предпочита внос отвън или консумацията на други видове месо“, риторично пита младият фермер.
Днес семейството не печели от стадото, което се състои от около 120 животни. При свободна паша за година и два месеца от тях могат да се продават не повече от 15–20 до 30 прасета. Сега прирастът е изключително нисък, защото при тези условия на затворено стопанство им трябват поне две години, за да достигнат тези килограми. Бизнесът на семейството и на малкото останали като него отдавна е на ръба на оцеляването и ако наистина не се прокара политика за защита на тази порода, в страната ни ще останат само държавните стада тип „Ноев ковчег“, създадени след 2020 г.
Затова и индустриалните стопанства, и малките частни свиневъди се надяват на чудо някакво, което административно да постави нови правила за местните породи животни и сортове растения. Може би скоро назначеният директор на БАБХ Ангел Мавровски, който е част от екипа за създаване на хибрида „Черен ангел“, би могъл да организира институционална среща, на която проблемите да намерят своето разрешение. Очевидно ще бъде трудно на фона на останалите кризи в сектора, но „надеждата умира последна“, така че времето ще покаже.
