Век и половина след гибелта на най-великия радетел за българската свобода Васил Левски родните историци достигнаха до достоверни източници, които променят информацията не само за датата на героичната му кончина – 18 февруари, вместо досега смятаната 19 февруари, но и датата на неговото раждане – 1840 година вместо 1837-а, както се смяташе преди да бъдат открити последните исторически документи.
И в миналото, и днес Апостолът на българската свобода е онази силна, независима и светла личност, извисена и непреклонна в действията си, чиято саможертва остава в сърцата и паметта на всяко поколение. Затова на днешната дата за 153-и път България ще се преклони пред личността на своя идол на революцията, поставил основите на освободителното ни движение.
През 70-те години на миналия век английската писателка Мерсия Макдермот, при престоя си в България изследва делото на Васил Левски и пленена от неговата личност, написва една от най-възхитителните книги - „Апостолът на свободата”, посветена на живота и саможертвата му. Като страничен наблюдател в нея тя разказва в леко романтичен стил, но в същото време достоверно и точно за революционер номер едно на българското Освобождение, чийто аналог в английската история Макдермот не открива. Нейната книга е публикувана през 1967 година от авторитетното лондонско издателство „Джордж Алън енд Ъндин” на английски език, а през 1970 година е отпечатано и първото издание на български език.
Ще припомним един от цитатите на Васил Левски, представен в нейната книга:
„Днешният век е век на свободата и равноправността на сичките народности. Днес сякой притеснен и потъпкан, сякой, комуто робските синджири тежат на врата и който носи жалостното и срамното име роб, напънал е сичките си сили – и нравствени, и физически, и търси случай Да отърси от себе, под какъвто начин и да било, робското тегло, да разкъса веригите робски и да отстрани от себе си далече името Роб, иска свободно да живее и да са наслаждава с природата божия, иска да бъде човек. Роби смя и ние българите и в нашата татковина върлуват турски золумкяри и яничари и нашите долини ечат от робски ехтения и въздишки, но и ние търсиме случай да разкъсаме робските тези вериги, да изгониме далеч от земята си турските кеседжии, да подигнеме и съградим Храм на Правата Свобода и да дадеме всякому своето.”
Ще представим и някои от посланията на Васил Левски, написани в неговото тефтерче, написани между 1871 и 1872 г.
Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертва.
Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во (лето) - да му служа до смърт и да работя по народната воля.
И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия (и) Македония.
Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност; ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка.
Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.
Гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш!
От никоя страна нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.
Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.
Ето близо е вече времето да докажем на душманите, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански правила, той в един миг с всичко ще стане на прах и пепел.
