Не за първи път пишем за малцината фермери от Източна България, които пазят от изчезване традиционната българска порода Източнобалканска свиня (ИБС) и съвместно с учените селекционери търсят помощ от държавата, за да съхранят малкото стада, останали на картата на страната. Може би, не знаете, но от 2006 г., когато в страната все още е имало 10 хиляди животни от черната порода, ситуацията тръгва към пълна катастрофа след нахлуването на смъртоносната болест Африканската чума по свинете АЧС.
След 2019 г. вирусът обхвана цялата страна и доведе до унищожение на хиляди животни в индустриалните стопанства и фермите с животни на свободна паша. Това срина всякакви надежди за запазване на популацията на местните породи и това се доказва от статистиката на Българската агенция по безопасност на храните БАБХ след 2019 г., предоставена на Синор.бг.
По данни на Интегрираната информационна система ВетИС, през януари 2020 г. в страната е имало 11 ферми, в които са отглеждани 671 свине от източнобалканската порода под селекционен контрол. Година по-късно – в началото на 2021 г. са останали едва 3 стопанства, с обща численост от 234 свине под селекционен контрол.
Тези стряскащи данни изваждат от равновесие всички селекционери, затова те ребром поставят въпроса за съхранение на тродиционната порода. Под тяхно въздействие държавата задели средства за създаване на така наречените „Ноеви ковчези“, където бяха събрани незаболелите от чумата селектирани свине. Предупреждението за това колко крехко изглежда бъдещето на породата е възприето от управляващите и по инициатива на тогавашния министър на земеделието Десислава Танева са създадени три специализирани стада за съхраняване на генофонда на ИБС – в Кюстендил, Сливен (със съдействието на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството) и в Средец към Селскостопанска академия. Тези стада имат ключово значение за оцеляването на породата и изпълняват ролята на национален резерв, посочва за Синор.бг д-р Ангел Мавровски, изпълнителен директор на Националното сдружение на традиционните и местни породи свине, пряко свързан с проектите за съхранение на традиционната порода.
Въпреки положените досега усилия тенденцията с намаляване на селектираните животни остава тревожна. През януари 2026 г. регистрите на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) показват, че в страната се отглеждат едва 164 свине от Източнобалканската порода под селекционен контрол в четири животновъдни обекта – трите държавни и един частен във Варненско. Тоест – за 20 години бройката на Източнобалканска свиня се е стопила хиляди пъти. А това е ясен сигнал, че популацията се нуждае от спешни и по-решителни мерки за подкрепа.
Безспорен фактор за този спад е епизоотията на АЧС. Още преди появата на заболяването обаче фермери и организации многократно са поставяли въпроса за необходимостта от по-целенасочена държавна политика. Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня и Националното сдружение на традиционните и местни породи свине настояват за подобряване на нормативната уредба и за по-добри условия за отглеждане на пасищни животни.
Наредба 6 от 2007 г., която регламентира пасищното отглеждане на Източнобалканската свиня и нейните кръстоски, е променяна няколко пъти през годините. Днес обаче става все по-ясно, че е необходимо по-широко обществено и експертно обсъждане, за да се намерят реално работещи решения за сектора – такива, които едновременно да гарантират биосигурност и да позволят устойчиво развитие на стопанствата.
Заради продължаващата циркулация на вируса на АЧС сред дивата популация свободното отглеждане в горски територии остава силно ограничено. От БАБХ подчертават, че на този етап най-сигурният подход за съхраняване на породата е отглеждането ѝ в контролирани условия в оградени терени и извън горите, докато се намери устойчиво решение за контрол на заболяването.
През последните години се очертава и нов положителен аспект за Източнобалканската свиня. Практиката показва, че използването на нерези от ИБС в кръстосване с индустриални хибриди дава потомство с изключително високи вкусови качества на месото. Този подход не представлява създаване на нова порода, а производство на хибридни животни, които съчетават продуктивността на съвременните линии с уникалните качества на традиционната българска порода.
Пример за това е хибридът „Черен ангел“, разработен по инициатива на свинекомплекса „Голямо Враново“ със съдействието на експерти от Тракийския университет. Както пояснява директорът на комплекса Вихрен Димитров, в тази технология мъжките животни от Източнобалканската свиня предават характерните вкусови качества на месото, а майчините линии от индустриалните породи осигуряват по-висока продуктивност и икономическа ефективност.
Вихрен Димитров посочва и утвърдени международни примери, които доказват, че подобен модел работи успешно. В Испания например висококачественият хамон се произвежда на основата на местната Иберийска свиня, а в Унгария – прочутите месни деликатеси се базират на породата Мангалица. И в двата случая местните автохтонни породи са гръбнакът на цяла ниша от продукти с висока добавена стойност, а хибридните схеми се използват като инструмент за по-добра икономическа реализация.
„Точно в този контекст се открива и новият шанс за българската Източнобалканска свиня. Независимо от възможностите за хибридизация, основата винаги остава автентичната порода – нейният генетичен потенциал, устойчивост и неповторими вкусови характеристики. Без нея подобни продукти не биха могли да съществуват. Затова всяка икономическа инициатива, свързана с хибридни линии, трябва да се разглежда не като алтернатива на ИБС, а като допълнителен механизъм за нейното опазване и популяризиране“, коментира д-р Мавровски.
И добавя, че тази практика още веднъж показва, че Източнобалканската свиня има не само историческа и културна стойност, но и съвременен икономически потенциал. Породата е национално богатство и символ на културното наследство на цял регион. В продължение на стотици години тя е била източник на препитание и начин на живот за поколения българи, а днес може да се превърне в основа за развитие на нови висококачествени български продукти, разпознаваеми и извън страната.
Това обаче на този етап не е достатъчно за оцеляването на породата. За да се реализира този потенциал, са необходими решителни действия. Настоящото ниво на субсидиране за застрашени от изчезване породи е недостатъчно и не покрива реалните разходи на фермерите. Поддържането на стада в условията на повишени изисквания за биосигурност изисква сериозни инвестиции, които малките стопанства трудно могат да понесат сами.
Допълнителна финансова подкрепа, целеви програми за опазване на генофонда, по-лесен достъп до пазара и ясна дългосрочна стратегия за развитие биха могли да дадат реален шанс за възстановяване на популацията. Необходимо е и широко обществено обсъждане на бъдещата нормативна рамка, така че тя да отчита както ветеринарните рискове, така и спецификата на традиционното отглеждане.
Експерти и животновъди са единодушни – съдбата на Източнобалканската свиня не е просто въпрос на производство. Тя е част от идентичността на българското животновъдство и отговорността за нейното съхраняване е национална кауза. Секторът е готов с изменения в наредба 6, които могат да бъдат внесени в Министерството на земеделието и храните веднага след назначаването на служебното правителство, обясни още д-р Мавровски.
(Темата продължава с мнения на фермери и специалисти от бранша)
