От екоминистерството публикуваха докладите за Междинен преглед на значимите проблеми при управлението на водите в четирите басейнови дирекции, по които ще върви половингодишно обществено обсъждане. Днес е публикуван и последният доклад – за управление на Източнобеломорски район. От МОСВ припомнят и крайният срок за обсъждане на 4-те басейнови дирекции в страната – за Черноморския район – до 29.06.2026 г; за Дунавския район – до 29.07.2026 г.; за Западнобеломорския район – до 02.08.2026 г. и за Източнобеломорския район – до 04.08.2026 г.
Накратко ще представим доклада от междинните оценки за Източнобеломорския район, който заема централните части на Южна България и обхваща водосборите на реките Марица, Тунджа, Арда и Бяла река. Източнобеломорски район е с площ 35 227 квадратни километра и представлява около 32% от територията на страната.
В доклада са направени изводи, свързани със замърсяването на повърхностните и подземни води с биогенни вещества като азот и фосфор, необходими за растежа на живите организми, основно: азотни съединения (нитрати, амоний); фосфорни съединения (фосфати). Нормалното развитие на водната екосистема изисква наличие в нея на биогенните елементи азот, фосфор, въглерод, водород, кислород, сяра и др. Но, когато има превишаване на тези норми, това води до нарушение на екологичното равновесие.
При анализа на биогенното въздействие са проследени следните основни физико-химични показатели: общ азот (N общ) и общ фосфор (P-общ), както и биологичните елементи за качество (макрозообентос, фитобентос, макрофити и фитопланктон за язовири). Констатирани са превишения по тези показатели в 191 (61 %) от общия брой повърхностни водни тела (по поречието на Марица – 122 водни тела, но поречието на Тунджа – 45 водни тела и по поречието на Арда – 24 водни тела). Основен източник на това замърсяване са канализационните системи за отпадъчни води от селата и градовете.
При анализа на биогенното въздействие на подземните води са оценени следните показатели: нитрати, фосфати (PO4) и амоний (NH4). Най-честите превишения на стандартите за качество са в резултат от повишени нива на нитрати. Нитратите в подземните води могат да произхождат от точкови или от дифузни източници (селско стопанство; битови отпадъчни води от населени места, които не са свързани към канализационната мрежа; недостатъчно пречистени отпадъчни води от бита и промишлеността).
Съдържанието на нитрати в подземните води е водещ показател за натиск от земеделието, което включва използването на торове, съдържащи азот и фосфор, четем в доклада.
При междинната оценка на химичното състояние на подземните води в Източнобеломорския район се установява, че при около 5% от тях се наблюдават стойности по показател нитрати с отклонение от стандартите за качество, а именно: ПВТ с кодове BG3G00000NQ015 и BG3G0000PGN019. Неповлияни от биогенно въздействие са 39 от всички ПВТ, т.е. 95 % от ПВТ. Документът е създаден с финансовата подкрепа на Програма „Околна среда“ 2021-2027 г., Приоритет 1 „Води“ по процедура чрез директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16FFPR002 1.004 „Подкрепа за актуализирането на ПУРБ - оценки, набиране на данни и др. за ПУРБ 2028-2033 г.“
Замърсяване с биогенни елементи (азот- и фосфорсъдържащи вещества) при повърхностни и подземни води по данни от мониторинга за периода 2021-2024 г. се вижда, че замърсяването с биогенни елементи (общ азот и общ фосфор) се установява в 157 повърхностни водни тела, което е 50 % от общия брой повърхностни водни тела (20 водни тела от басейна на р. Арда, 32 водни тела от басейна на р. Тунджа и 105 водни тела от басейна на р. Марица). Най- засегнати от това въздействие, респ. в риск от непостигане на добро състояние, поради натоварване с биогенни вещества, са повърхностните водни тела в долната част на поречията Марица, Тунджа и Арда. Поречието на Марица – от общо 205 водни тела са засегнати 105, което е 51 % от всички водни тела в поречие Марица, като в 60 водни тела се констатира замърсяване и по двата показателя (общ азот и общ фосфор). В пункта на река Марица при град Свиленград са изчислени речните товари (t/y) по показатели: общ азот и общ фосфор, като за периода 2017-2024 г. се наблюдава тенденция към намаляване на годишните речни товари.
Поречието на Тунджа – от общо 63 водни тела са засегнати 32, което е 51% от всички водни тела в поречие Тунджа, като в 21 водни тела се констатира замърсяване и по двата показателя (общ азот и общ фосфор). В пункта на река Тунджа при с. Срем са изчислени речните товари (t/y) по показатели: общ азот и общ фосфор, като за периода 2017-2024 г. се наблюдава тенденция към намаляване на годишните речни товари. Поречие Арда – от общо 43 водни тела са засегнати 20, което е 46 % от водните тела в поречие Арда, като в 7 водни тела се установява замърсяване по двата показателя (общ азот и общ фосфор). В пункта на река Арда при гр. Маджарово са изчислени речните товари (t/y) по показатели: общ азот и общ фосфор, като за периода 2017-2024 г. се наблюдава тенденция към намаляване на годишните речни товари.
Замърсяването с биогенни вещества се дължи основно на земеделието, отпадъчните води от населените места и производствените обекти. Основен източник на замърсяване на повърхностните води с биогени на територията на ИБРБУ са заустванията на отпадъчните води от населените места и заустванията на биоразградими отпадъчни води от някои промишлени сектори (производствени обекти за преработка и/или производство на храни и напитки), които отвеждат отпадъчните води в канализационните системи на населените места или заустват отпадъчните води в повърхностни води.
Изискването за изграждане на селищни канализационни мрежи и пречиствателни станции за отпадъчни води произтича от националното законодателство, което напълно транспонира изискванията на европейското законодателство – Директива 91/271/ЕИО относно пречистване на отпадъчни води от населени места. Законодателството обхваща и отпадъчните води, генерирани от промишлени отрасли като хранително-вкусовата промишленост.
Законодателството обхваща и отпадъчните води, генерирани от промишлени отрасли като хранително-вкусовата промишленост. Директивата определя общи за ЕС правила за събиране, отвеждане и пречистване на отпадъчните води и има за цел да предпази околната среда от неблагоприятните въздействия на градските отпадъчни води ( еутрофикация), като задължава всяка страна-членка на ЕС да изгражда канализационни мрежи и пречиствателни станции за отпадъчни води за агломерациии с над 2 000 жители.
Отпадъчните води от агломерации с над 10 000 е.ж., които се заустват във водоприемници, определени за чувствителна зона, следва да бъдат предмет на допълнително пречистване с цел отстраняване на биогенните елементи: азот и фосфор до съответните концентрации.
На територията на Южна България са определени 6 зони за защита на водите – чувствителни зони, съгласно действащата Заповед № РД-970/28.07.2003 г. на министъра на околната среда и водите. Във водосбор на чувствителна зона попада целият басейн на р. Марица и р. Тунджа, и басейна на р. Арда от извори до вливане на р. Крумовица, като водосборите на чувствителните зони заемат 94% от площта на ИБР. В съответствие с разпоредбите на Директива 91/271/ЕИО, страната ни има задължението да предоставя данни на Европейската комисия по отношение прилагане на Директивата. Изготвяните национални доклади – Доклад за състоянието на канализационните мрежи и пречиствателните станции за отпадъчни води за агломерации с над 2 000 е.ж. и съответствието с изискванията на Директива 91/271/ЕИО (Доклад по чл. 15 от Директивата) и Доклад с програма за прилагане на изискванията на Директивата (Доклад по чл. 17 от Директивата), са публично достъпни на интернет страницата на МОСВ:
Заустването на биоразградими отпадъчни води от някои промишлени сектори (производствени обекти, свързани с преработка и/или производство на храни и напитки) допринася за замърсяване на повърхностните води с биогени. Тези обекти отвеждат формираните от дейността си отпадъчни води в канализационните системи на населените места, въз основа на договор с ВиК операторите или директно в повърхностни води. Проблем представляват локалните пречиствателни съоръжения за пречистване на отпадъчните води от производствените обекти, които не винаги са в добро експлоатационно състояние и не могат да осигурят ефективно пречистване на отпадъчните води преди постъпването им в канализационните системи на населените места или водоприемниците. Поради тази причина пречиствателните съоръжения на населените места, предвидени за механично и биологично пречистване, дори и да отговарят на нормативните изисквания, не могат да осигурят качествено пречистване на постъпващите отпадъчни води.
В тази връзка от съществено значение е изграждането на ефективно действащи локални пречиствателни съоръжения или тяхното модернизиране с цел осигуряване на подходящо пречистване на производствените отпадъчни води преди постъпването им в канализационните системи на населените места. Необходимо е осъществяване на ефективен контрол от страна на ВиК операторите, върху качеството на тези отпадъчни води преди включването им в канализационните системи особено там, където мониторингът на водите показва отклонения в показателите за качество на водите. (Публикуваме част от доклада).
