Още през 2011 година Европейската комисия обяви борбата с антимикробната резистентност сред основните си приоритети, след като по безспорен начин бяха доказани огромните негативи за човешкото здраве от безразборното ползване на антибиотици. Повечето държави В ЕС подготвиха навреме националните си програми за наблюдение и контрол върху употребата на антибиотици не само при хората, но и при животните, в резултат на което потреблението на тези медикаменти рязко спадна в страните на Общността. Пример в това отношение е Нидерландия, където за 5-6 години продажбите на антибиотици са намалели с 60 процента. Това съобщи за Синор.бг проф. Христо Даскалов, ветеринарен експерт по безопасност на храните и бивш изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните в периода 2021-2022 г., който през 2016 и 2017 година, в екип със свои колеги, активно разработват ветеринарната част от Националната програма за действие срещу антимикробната резистентност.
С огромно закъснение след останалите европейски държави, на 21 януари 2026 година правителството в оставка най-после одобри националната програма, която ще дейсства за периода 2026-2029 година и която трябва да бъде ратифицирана от Европейската комисия. Потърсихме мнението на проф. Даскалов, който да разкаже защо е важно за обществото и бизнеса е програмата да се приложи в България и какви ще са ползите от нея.
Проф. Даскалов, изказахте силни притеснения от късното одобрение на българската програма. Как си обяснявате това забавяне?
Лично аз приех работата по тази програма за лична кауза, защото антимикробната резистентност е голяма заплаха за организмите и това се видя по време на ковид пандемията, когато огромна част от лекарствените средства не успяха да спасят много животи в България и по света, заради приспособимостта на бактериите към медикаментите.
Подготовката на националния план започна още през 2016 година, когато в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) беше подбран екип, в който участвах и аз, за да подготвим ветеринарната част от националната програма. За 1 година, още през 2017-а ние разработихме мерките в областта на ветеринарно-медицинската дейност, но оттогава досега нито едно правителство не се нае да цялостната програма, в която участват още министерствата на здравеопазването (МЗ) и на околната среда и водите (МОСВ). Когато през 2021 и 2022 г. бях назначен за председател на БАБХ, заедно с министрите на здавеопазването и на околната среда активно започнахме да придвижваме подготовката на програмата, но кабинетите след нас отново поставиха документът „на изчакване“.
Какви са мерките в тази програма и как спомагат да се ограничи употребата на антибиотици?
Ще говоря за ветеринарната част. В този национален план, както го наричаме, са описани действията за наблюдение на употребата на антибиотици по отношение на най-важните патогени при животните. Прави се постоянен контрол върху начина, по който се разпространяват ветеринарно-медицинските препарати в страната и това у нас се прави от 2022 година, като данните се представят и в Европейската агенция по безопасност на храните. БАБХ започна да извършва обучения на животновъдите, като ги съветваме как да предпазват стадата от инфекции в случай на болестотворни микроорганизми. Целта е да накараме хората и производителите да мислят по този въпрос и да взимат правилните решения при употребата на антибиотици – не само за хората, но и за животните. Това са част от мерките, които следват храните от фермата до трапезата и е редно държавата да информира бизнеса за употребата на антибиотиците.
Когато започнахме да наблюдаваме какви количества ветеринарни медикаменти годишно се ползват при различните породи животни, въз основа на събраните данни от мониторинга на колегите изведнъж лъсна истината за липсата на контрол. Тагава гръмнаха и медийните публикации как била увеличена употребата на антибиотици. А не беше така, защото преди 2023 и 2024 г. подобни наблюдения не се правеха, затова не можеше да се прави сравнение. Когато колегите излязоха с данните за тези две поредни години, се оказа, че имаме увеличение от 30-40 процента нагоре в потреблението на интибиотици. Самите земеделски производители също оказаха натиск върху нас, защото чрез този мониторинг ние им помогнахме да започнат сами да събират информация – какви антибиотици се използват във ветеринарната медицина. Имаше дори обиди към ветеринарите, че нищо не правели срещу нелегалните лекарсства, а беше точно обратното.
Реално БАБХ от 2022 г. започна да следи ситуацията и да докладва в Агенцията по лекарствата информация за това колко лекарства са продадени. Данните вече се публикуват всяка година от Европейската агенция по безопасност на храните – дори може по групи животни да се обяви потреблението. Но в онези години ние бяхме лошите, защото първи показахме колко е грозно положението с употребата на антибиотиците и се осъзна колко важно е да се прилагат мерки за ограничаването им.
Питате за ползите от националната програма, отговорът е, че печалбата е многопластова. Защото от тази програма имат полза не само обществото, но и и бизнесът. Защото производителите не харчат повече пари за скъпи лекарства, пестят разходи. И най-важното, повишава се качеството на храните, тоест нашите производители стават по-конкурентни. Всичко това означава здраве за цялото общество.
Какво конкретно ще се промени след приемането на Националната програма?
Не искам да звучи като хвалба, но ветеринарната медицина изпревари хуманната в подготовката на програмата, защото е важно процесът по този контрол да бъде овладян. И съм крайно недоволен от факта, че толкова години след останалите държави България продължи да забавя изпълнението на тази програма. Според мен това се дължи единствено на икономически интереси в хуманната сфера, защото вносителите и производителите на лекарства възпрепятстваха по всякакъв начин подписването на националната програма. Не искам да съм краен, но не може само парите да имат значение в тази сфера. Не може да криеш от обществото, че в страната ни има ужасяващо висока резистнетност на бактериите, които провокират всякакви заболявания и че положението е почти безнадеждно.
И когато кабинетът в остава реши буквално в „12 без 5“ да одобри програмата, за мен това звучеше като някаква демагогия. Затова сигнализирах колеги, че тази програма трябваше да бъде приета през миналата година. Да, вярно, че в проектобюджета за 2026 г., който впоследствие беше изтеглен от кабинета в оставка, бяха заложени 5 милиона лева, които да се поделят между МЗ, МЗХ и МОСВ за извършване на всички контролни действия. Но след протестите и оставката на кабинета през 2025 г., не е ясно какво ще се случи. И дали в бъдещия бюджет за 2026 г. тези средства ще бъдат заложени. След като МС взе решението на 21 януари 2026 г., в бъдеще тези пари за борба с антирезистентността към антибиотиците трябва да бъдат предвидени. Попитах инициаторите за одобрението на националната програма защо миналата година не приеха тази програма, така че тя да се приложи още от началото на тази година, но не получих отговор. Друго е ведомствата да разполагат с тези средства от началото на 2026 г., друго е – от средата на юли, когато евентуално ще имаме бюджет за тази година.
В професионален план лично за мен изработването на тази програма е кауза, за която съм се борил още от 2016 г. Много важно е да има реално отчитане на европейско ниво, както това се случва в цяла Европа. Затова настоявам обществото да бъде информирано и да изисква от държавните институции спазване на правилата.
