Ако традиционно огромният процент при вноса на зеленчуци досега се дължеше основно на доматите, за десетте месеца на 2025 г. се наблюдава увеличение и в импорта на пресен пипер. Актуалната статистика на агроминистерството, публикувани на 29 януари т.г., показват, че за периода януари – октомври 2025 г. в страната е реализиран внос на 248,3 хил. тона пресни зеленчуци и 327 хил. тона пресни плодове, или увеличението е съответно със 7,1 на сто при първите и 3,3% при плодовете, измерено на годишна база.
Повишението на вноса на пресните зеленчуци е свързано основно с по-големите доставки на сладки пиперки (с 5,3 хил. тона или 21,7%), на лукови зеленчуци (с 4,9 хил. тона или 22,6%) и краставици и корнишони (с 3,2 хил. тона или 16,4%). Повече са и влезлите в страната количества зеле (с 3,1%), картофи (със 7,3%), тиквички (с 9,6%), патладжани (с 19,2%) и марули (с 24,8%). Ръстът при пипера е обясним, особено при вноса на оранжерийна стока от Турция, която влиза целогодишно в страната. Нееднократно сме повтаряли колко зле е подпомагането на българските оранжерийни производители и това ясно личи от липсата на политики през 2025 г.
Системните проблеми в подкрепата на оранжерийното производство
Статистиката отчита намаление единствено при вноса на моркови и репи – съответно с 1% при морковите и с 0,8% – при гъбите.
По традиция над 40% от целия внос на пресни плодове за десетте месеца на 2025 г. се формират от цитрусови плодове и банани - общо 135,1 хил. тона. Тук обаче имаме лек спад – с 4,7 на сто спрямо предходната година.
Доставките на ябълки продължават да заемат съществен дял (10,3%) в общия внос, макар че и там има намаление с около една трета (до 33,7 хил. тона). Сред останалите плодове с по-значими обеми на вноса се отчита при гроздето (с 5,7%), крушите (с 10,6%), черупковите плодове (с 28,9%), кивито (с 30%), ягодите (с 30,2%), кайсиите (с 36,4%), дините (с 49,7%), боровинките (с 54,5%) и сливите (почти осем пъти). Внесените количества череши и праскови са по-малко съответно с 53,7% и 9,5%.
Остър сигнал до ЕК от родни градинари
За първите десет месеца на 2025 г. износът на пресни зеленчуци нараства с 19,7% на годишна база, достигайки 30,9 хил. тона. Най-голям принос за увеличението на общия експорт на пресни зеленчуци има разширената реализация на сладки пиперки (с 3,7 хил. тона или 68,8%) и краставици и корнишони (с 1,1 хил. тона или 21,2%). Значително по-големи са и насочените към външни пазари обеми зеле (с 32,2%), тиквички (с 32,6%), лук и шалот (с 36,9%), гъби (с 45,4%) и сладка царевица (с многократен ръст), докато намаление се наблюдава при доматите (с 10,1%), морковите (с 33,4%) и фасула (с 90%).
Реализираните зад граница количества пресни плодове за периода възлиза леко намалява с 9,1 на сто, до 55,3 хил. тона спрямо съшия период на миналата година. Регистрираният износ на пресни плодове за периода включва основно продукти, които не са произведени в България, в т. ч. предимно цитрусови плодове – 18,2 хил. тона, с 37,5% по-малко на годишна база.
Експортът на дини и черупкови плодове е съответно с 10,9% и 83% над отчетения година по-рано, а този на дюли, кайсии и сливи отбелязва многократен ръст, но остава сравнително малък. Спадат изнесените количества вишни (с 98,2%), ябълки (с 59,3%), ягоди (с 44,4%), череши (с 34,6%), круши (с 34,2%) и грозде (с 9,3%).
