През 2025 г., работна група на Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ/EFSA) по приоритетни вредители публикува доклад от оценката на неприятеля Keiferia lycopersicella (доматена острица/доматен молец). Той е един от 46-те кандидат-приоритетни вредители, който групата може да включи в списъка за приоритетни вредители в ЕС, съобщава Центърът за оценка на риска по хранителната верига.
(У нас, а и в други европейски държави, вече е широко разпространен доматеният миниращ молец Tuta absoluta Meyrick (Lepidoptera), който през лятото масово напада полските домати, но също така влиза и в оранжерии.)
Новият неприятел доматена острица/ молец е разпространен в Северна и в Южна Америка. В Европа е регистрирано единично нападение на K. lycopersicella в поле с домати в Италия през 2008 г., вероятно вследствие от международната търговия. След идентифициране на вредителя, заразената реколта е била унищожена и почвата е била третирана с подходящ инсектицид. Вредителят не се е установил.
Биология на неприятеля
Възрастните индивиди на K. lycopersicella са активни през нощта, поради което е малко вероятно да бъдат видени.
Женската снася яйца предимно по листата, както от горната, така и от долната страна, с предпочитание към горната страна. Женските снасят от 40 до 400 яйца, поединично или на малки групи от две до три. Яйцата се излюпват след 28 дни при 14°C и 3 дни при температури от 38°C.
Keiferia lycopersicella има четири ларвни стадия и развитието им варира от 8,9 до 72 дни съответно при 38°C и 14°C.
Всички стадии на развитие са температурно зависими, като продължителното излагане на температури под 10°C може да застраши оцеляването му. Критичният термичен максимум за излюпване на яйцата е 41°C, а ларвите могат да преживеят температури до 44°C. Времето, необходимо за развитие от яйце до възрастен, варира между 18 и 118 дни, съответно при 35°C и 14°C.
В Северна и Южна Америка се появяват няколко поколения в рамките на една година, като при оптимални условия броят им достига до 10. Предвид климатичните условия в Европа се очаква, K. lycopersicella да може да развие от едно до две поколения годишно в Северна Европа и от три до осем поколения в Южна Европа.
Повреди
Въпреки че този вид нанася повреди по листата на доматите, най-сериозните икономически загуби са резултат от увреждане на плодовете (дупки и рани), особено при пресни домати за консумация, което влошава търговския им вид.
При картофи и патладжан, K. lycopersicella нанася по-малко икономически щети, но в по-топлите райони нападенията по патладжана могат да доведат до значителни щети.
Само най-северните европейски държави са защитени
Експертите на EFSA са стигнали до извода, че районът на потенциално установяване (на открито) на K. lycopersicella включва всички райони на ЕС, където се очаква поне едно поколение годишно. Keiferia lycopersicella вероятно ще се установи в по-голямата част от ЕС, с изключение на Северна Швеция и Финландия и регионите с висока надморска височина.
Контрол на вредителя в ЕС
Мерките за контрол на K. lycopersicella обикновено включват комбинация от агротехнически практики, биологичен контрол и употреба на инсектициди, когато е необходимо.
За ефективното управление на този вид ключова роля играе мониторингът в началото на вегетационния период, който се осъществява чрез феромонови капани за откриване на мъжките възрастни индивиди.
Сеитбооборотът, премахването на растителните остатъци след прибиране на реколтата и премахването на самосевките са ефективни за контролиране на популациите на K. lycopersicella.
За биологичен контрол добри резултати са показали Trichogramma pretiosum и T. brassicae 40 – 50% опаразитени яйца. Bacillus thuringiensis (Bt) var. kurstaki също е показал добра ефективност при контрола на този вид.
Химичният контрол се счита за една от основните стратегии срещу този вредител. Прилагането на пестициди е сравнително ефективно срещу първия и втория ларвен стадий, докато при трети и четвърти стадий показва по-слаба ефективност.
След направената оценка е установено, че очакваните загуби на добив при домати са 6,0% (с 95% диапазон на несигурност от 0,7 до 21,5%).
Към настоящия момент няма данни K. lycopersicella да присъства в България.
