Споразумението с Меркосур вече е подписано от Урсула фон дер Лайен. До 10 години селскостопанската продукция от Южна Америка ще идва с намаляващи мита, а след това безмитно. Няма да има защитени аграрни подсектори, освен за продукти, за които има квоти. Българското селско стопанство ще посрещне вълната от Меркосур незащитено. Липсата на важно протекционистко законодателство у нас прави фермерите силно уязвими.
Добър ден в неделя!
На фона на земеделските протести срещу споразумението с Меркосур, става все по-ясно, че Европейският съюз е доста по-различно място от останалия свят, а европейското и особено българското селско стопанство е със силно отслабен имунитет.
Само допреди 10 години съюзът бе символ на богата, християнска, напреднала, стара цивилизация, изобилна със замъци, катедрали и с историята на човешкия възход. Затова беше съвсем в реда на нещата, когато общността започна да се стреми към чиста природа, чиста храна, чист въздух, чиста вода. Защото това ѝ отиваше, а също и заради промените в климата, считани за резултат от човешката дейност.
Зелената сделка и световното земеделие
Задължителните екологични изисквания към земеделците в ЕС, обвързани със субсидии, ги подчиниха на големия европейски апарат и на държавните администрации. Заради климатичните катаклизми фермерите станаха зависими от подпомагането и още по-чувствителни от европейските политики, в това число и от заложените в споразумението с Меркосур защити за европейското аграрно производство.
Проблемът е, че останалият свят не последва зелената сделка на ЕС и останахме като остров със скъпо земеделско производство, насърчавано от помощи. Вносът на храни от трети страни обаче лека-полека омаломощава европейските и най-вече българските фермери. Уж вноса от държави извън ЕС е под фитосанитарен контрол, но в действителност бариерите на съюза винаги са били полувдигнати. Пример: земеделската продукция от Украйна, Турция, Македония, Сърбия влизат у нас като у дома си. Няма как да е другояче, след като служителите на БАБХ, които са на граничните пунктове, взимат годишно само 150 проби от селскостопански продукти за лабораторно изследване.
В началото на тази година, когато американският президент Доналд Тръмп заговори за сделки и тарифи, се оплака, че фермерите и производителите на храни от САЩ не могат да изнасят за ЕС, защото тук има един куп изисквания пред доставките. Което е вярно, е вярно: американската храна не може да се сравнява като качество, вкус и здравословни ползи с европейската. Но дали ЕС ще продължи да поддържа този висок хранителен стандарт след сделката с Меркосур?
Спуснатата за северноамериканските храните бариера ще бъде вдигната с подписаното вчера търговското споразумение с южноамериканския блок Меркосур.
Какво се задава от Южна Америка
А там, в другия край на диагонала на земното кълбо, селското стопанство се развива – интензивно, прецизно и широкомащабно при земеделците и екстензивно при животновъдите – без спирачки. В страните от Меркосур фермерите не получават субсидии за площ, за животно, за еко практики. Всъщност, не получават никакви субсидии и въпреки това южноамериканската продукция е евтина. Държавите от южноамериканския блок подпомагат аграрния бизнес с нисколихвени кредити, данъчни облекчения, индиректна експортна подкрепа, инфраструктура. В Меркосур има закони за опазване на горите и на почвите, но контролът за прилагането им е слаб, а санкциите - никакви. Трудът е евтин, а почвите не се пазят. Почти изцяло продукцията от соя и царевица в Бразилия и Аржентина е от генно-модифицирани семена. Около 40% от пестицидите, забранени в ЕС, са включени в растителната защита на Меркосур. Няма ограничения за минералните торове.
В следващите 10 години ЕС ще премахне митата за 92% от стоките, които пристигат от Меркосур, като въвежда някои квотни органичения за продукти като говеждо, свинско и птиче месо и яйца, царевица и сорго, ориз, пчелен мед, захар и изоглюкоза, етанол. За тези и други стоки е сигурно, че ако няма квоти и мита, европейските производители ще бъдат погълнати от четирите южноамерикански държави. Например Меркосур произвежда около 15,5 милиона тона годишно говеждо месо, а ЕС около 6,6 милиона тона. Тук трябва да се каже, че в четирите държави има немалко стопанства, които са въвели хуманното отношение към животните и разполагат със сертификати, че го прилагат. Производството на птиче месо в четирите латиноамерикански държави е 1,3 пъти по-голямо от европейското. При свинското месо е обратно: ЕС води с 4 пъти по-голяма продукция. Важно е да се отбележи, че доставките на местни заготовки от Южна Америка са разделени горе-долу по равно на свежи и замразени и при тях митата в рамките на квотите няма да бъдат премахнати изцяло, а ще бъдат намалени.
Доколко българското производство задоволява потреблението на месо
А как е в България? Производителите на говеждо месо задоволяват 20% от родното потребление и 0 % индустриалната месопреработка. Свинекомплексите – около 40%. Единствено производството на птиче месо е достатъчно за годишното потребление у нас и дори остават количества за експорт.
Общо 650 000 тона етанол годишно може да бъде внесено от Меркосур в ЕС с привилегирован режим на мита, като част от споразумението. Тези квоти ще се въвеждат постепенно в продължение на около 5 години, за да дадат време на пазарите да се адаптират. За сравнение, ЕС произвежда годишно около 6,2–6,4 млрд. литра, но потрелението е по-голямо от собственото европейско производство.
Митата от Меркосур ще се топят постепенно и след 10 години ще изчезнат за плодове и зеленчуци – както пресни, така и преработени, за ядки също. А Южна Америка освен цитруси, произвежда още ябълки, круши, грозде (прясно), пъпеши и дини, праскови и нектарини, сливи,ягоди, домати, лук, картофи, бобови и други. И за всички тях липсват квоти.
Това означава, че няма защитен подсектор в селското стопанство, като изключим тези, за чието производство са посочени квоти.
Колкото и да се надяваме, че фермерският протест на 20 януари ще изпрати споразумението в глуха линия, по-очаквано е то да продължи да се подкрепя от мнозинството в Европейския парламент и в крайна сметка да се финализира.
Затова на 20 януари българските фермери, които са в Страсбург, е време да се сетят, че оттук нататък протестите трябва да продължат в София. Те няма да са от желание за бунт, а ще са инстинкт за оцеляване.
Контрол и законодателство у нас
От тук нататък земеделците трябва първо да поискат пълно затягане на фитосанитарния контрол, дори и за тези продукти, които пристигат като вътрешнообщностна доставка. Селскостопанските товари от Южна Америка идват с кораби в пристанищата на Ротердам, Антверпен, Хамбург, Лисабон и други големи европейски хъбове. Ако има товари с пестицидни остатъци или месо с наличие на антибиотици, хормони и нещо друго, а първичният пристанищен контрол е занижен, това не означава, че нататък стоката няма да бъде отказана от коректни европейски преработватели и търговци. Напълно възможно е товарите да се прехвърлят като горещ картоф от държава в държава, докато не намерят пукнатини в контрола.
Силният граничен контрол на българските КПП е изключително важен, за да може да се отчитат точно количествата от влизащата у нас селскостопанската продукция от Меркосур, за която има квоти.
Това е необходимо, за да може ЕК да задейства оценка за необходимостта от защитни мерки, ако обемът на вноса се увеличи или цените спаднат с определен процент в една или повече държави от ЕС. Първоначално този праг беше 8 на сто, но след искане на Италия беше намален на 5 на сто.
Имаме силен дефицит на протекционистко законодателство, което да наложи българската продукция на пазара. Родните фермери страдат от натиска на големите търговци на дребно, на които продават продукцията си с минимална печалба. А без резерви те няма да издържат при криза.
Трябва да се засили подкрепата за производителите, които са направили собствена преработка на фермерските суровини, защото колкото повече фермерски продукти има на пазара, толкова по-защитено ще бъде здравето на потребителите.
Земеделските производители у нас трябва да протестират и за огромния недостиг на поливна вода. Безобразното неглижиране на този основен проблем от страна на държавата през последните години масово погуби реколти и предизвика фалити. Крайно време е фермерите да поискат „Напоителни системи“ да спре да налива пари в пясъка като ремонтира с милиони евро разбити канали, вместо да вкара водата в тръби под земята.
Протестите трябва да изискат Закон за кооперирането и финансова подкрепа за кооперативите, защото обединенията имат по-големи шансове да издържат на голямата вълна, която идва от Южна Америка.
На другото необходимо законодателство, за което сме писали десетки пъти, ще му потръгне от само себе си, ако земеделците се заявят в един общ протест. Ако не го направят, властта ще продължи да умножава по нула селскостопанския сектор дотогава, докато той не изчезне заедно с пълното отпадане на митата за Меркосур след 10 години.
