Темата за скакалците - разред правокрили (Orthoptera), сем. “Полски скакалци” (Acrididae), започната през новата година от Синор БГ, продължава с вида Calliptamus italicus, известен като италиански скакалец. Този вид има по-широко географско разпространение в сравнение с мароканския (Dociostaurus maroccanus). В България има повсеместно разпространение. Местата за начално размножаване са необработваеми тревисти площи, сухи пасища и поляни. Като вредител застрашава голям брой културни видове от различни ботаническси семейства: “Житни”, “Бобови” и “Картофови”.
Възрастното насекомо варира по цвят от бледожълто, сивокафяво до кафяво. Женските насекоми са по-едри от мъжките. Дължината на женската е от 21 до 36 мм, докато мъжкият индивид е дълъг около 20 мм.
Задният край на преднегръда е тъпоъгълен. Има три напречни ръба. Предният чифт крила надминават коремчето и бедрата на третия чифт. По тях има тъмни петънца. Основата на задните крила е розова. Колената на третия чифт крака имат по две тъмни полулунни петна. Пищялите им са червени или оранжеви.
Италианският скакалец има едно поколение годишно. Зимуващият стадий е яйце. Женските снасят яйцата в мехчета, скрити в повърхностния почвен слой. Появата на ларвите от новото поколение започва в началото на май и може да продължи до началото на юни. Възрастните се появяват в средата на лятото и могат да бъдат установени до средата на есента. Оплождането става през август. Снасянето започва в средата на септември. Мехчетата са цилиндрични със стеснение в средната част. Дълги са 35 мм и широки – 6 мм. Всяко мехче съдължа около 30 – 40 яйца, наредени в 4 реда.
При развитието на популацията на C. italicus склонността към образуването на стада e по-слаба в сравнение с D. maroccanus. През първите две седмици ларвите не напускат местата на излюпването. Събирането на стада става по-късно, но без придвижване на големи разстояния. Скакалците са най-иктивни при горещо време – над 30℃. Нощем и в хладно време се крият близо до почвата в долните части на растенията.
Видът Isophya tenuicerca спада към сем. Tettigoniidae (Горски скакалци). Популацията на вида е с по-голяма плътност в южната част на страната и най-вече в Средногорието. Обитава площи с ниска горска растителност. Застрашава дървесни видове като бук, габър, клен и др. От горските площи може да премине към лозови насаждения, където унищожава ресите. Застрашени са и полските културни видове от сем. Бобови и Житни.
Възрастният горски скакалец е жълточервен, изпъстрен с жълти точки. Характерни са различията между мъжките и женските екземпляри. Крилата на мъжките са развити добре, докато женските са със зачатъчни крила. При женските яйцеполагалото е късо и извито като сърп, назъбено в края. Скакалците са дълги около 22 мм. Не могат да летят.
Горският скакалец има едно поколение годишно. Зимува като яйце, скрито в почвата. Ларвите се излюпват в началото на пролетта. Първоначалното им изхранване става от широколистните горски видове и тревната растителност в местообитанието. Миграцията към земеделските площи става по-късно. Най-големи щети там са наблюдавани през втората половина на пролетта. Оплодените женски снасят яйцата в почвата на дълбочина около 10 мм.
Към семейството на горските скакалци спадат още видовете Tettigonia viridissima (Зелен скакалец), Decticus verrucivorus (Пъстър скакалец) и др.
(Следва продължение)
