Европейската комисия смята временно да спре съществуващите тарифи, прилагани по режима на най-облагодетелствана нация (MFN) при вноса на амоняк, урея, а където е необходимо и за други суровини за производство на торове от държави извън ЕС. Това е съобщил еврокомисарят по търговия и икономическа сигурност, междунационални отношения и прозрачност на Европерйската комисия (ЕК) Марош Шефчович при вчерашната среща на министрите на земеделието, проведена в Брюксел. Заедно с еврокомисарите по земеделие Кристоф Хансен, по здравеопазване на животните Оливер Вархеи и на околната среда Йесика Русвал вчера те представиха новите мерки в защита на фермерите, които ще бъдат въведени през 2026 г., съобщиха от пресцентъра на ЕК.
По думите на Шефчович „предпазните мерки ще влязат в сила много бързо през тази година, за да се намали тежестта от прилагането на Механизма за корекции на въглеродните емисии на границите на Европейския съюз ( т. нар. CBAM), който е в сила от януари тази година. Той е свързан с изпълнение на „зелените изисквания“, задължителни са за всички европейски производители на торове, които при вноса на химически продукти от трети страни ще плащат допълнително за въглеродните емисии, емитирани при производството на основната суровина за производството – амоняка, който идва от държави извън ЕС.
„Информирах министрите за нашата работа за намаляване на разходите за торове и подкрепа на местната индустрия за торове, особено предвид постоянно високите цени на енергията. Поддържането на достъпна цена при торовете е жизненоважно за доходите на земеделските производители и продоволствената сигурност на Европа, което изисква както диверсифициране на източниците на доставки, така и укрепване на собствения ни производствен капацитет", посочи еврокомисарят.
Въпреки че цените са се стабилизирали, разходите за торове остават с около 60 процента по-високи спрямо тези през 2020 г., а това не е устойчиво“, коментира Шефчович. И увери министрите, че мярката ще влезе в сила бързо, така че нейното въздействие да компенсира разходите, свързани с прилагането на CBAM.
ЕК много скоро ще издаде и насоки за нова мярка – предложена от Комисията през декември 2025 г., като те трябва да бъдат одобрени и от Европейския парламент. Тя би позволила временно спиране на CBAM за определени стоки като например торове, ако пазарният мониторинг покаже непредвидени обстоятелства, посочи Шефкович. „Ще продължим да следим отблизо цените на торовете, включително чрез Обсерваторията на пазара на торове. В перспектива Комисията ще представи План за действие за торовете през второто тримесечие на тази година. Фокусът ще бъде върху по-голямата прозрачност на пазара и върху увеличаването на рециклираните хранителни вещества и алтернативните суровини, подкрепени от регулаторни корекции, където е необходимо, заключи еврокомисарят.
Еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Кристоф Хансен също доразви политиките, които ЕК ще прилага в защита на агросектора през 2026 г. „В бъдещата ОСП подкрепата за доходите на земеделските производители е защитена и гарантирана. "В допълнение към минималните 300 милиарда евро, заделени за земеделските производители в следващия бюджет, предложихме да се отделят поне 10 на сто от ресурсите на всеки национален и регионален план за партньорство за развитие на селските райони. Това представлява близо 49 милиарда евро. Тази сума може да достигне почти 63 милиарда евро, ако броим и катализаторния заем“, посочи Хансен.
На 6 януари т.г. ЕК предложи на държавите членки да мобилизират допълнителни 45 милиарда евро в подкрепа на земеделските производители и селските общности. Това биха били допълнителни средства, насочени към земеделието и земеделските производители. "Нека не забравяме също, че хранително-вкусовият сектор ще се възползва и от Европейския фонд за конкурентоспособност и програмата за научни изследвания с 40 милиарда евро, предназначени за биотехнологии, биоикономика, здравеопазване и земеделие" ,обясни Хансен.
ЕК представи също няколко пакета за опростяване за селскостопанския сектор: по ОСП, но също и по въпросите на безопасността на храните и екологичното законодателство, които са разработени съвместно с еврокомисарите Оливър Вархели и Йесика Русвал (еврокомисаря по околната среда). Хансен съобщи, че през следващите месеци ще проведе заедно с Йесика Русвал и земеделската общност диалог за прилагане на три важни законодателни инициативи - Рамковата директива за водите, Директивата за природата и Директивата за нитратите. Това е пряк отговор на призива да се разгледа кумулативното въздействие и пропорционалността на тези правила върху нашите земеделски производители.
Хансен посочи, че ще бъде въведен принципът в ЕС да не влизат никакви вещества и продукти, забранени от законодателството на Общността. „Това е много важно, за да се гарантира реципрочност и справедливо третиране на нашите производители. Това трябва да се прави при пълно уважение към нашите търговски партньори и затова стартирахме оценка на въздействието, за да разгледаме всички последици, преди да предприемем правни действия“.
(Още по темата в следващ текст)
