През последните години Министерството на земеделието и храните анализира и представя на фермерите важни за тях данни, свързани със сеитбооборота на културите, от който зависи не само качеството на реколта, но и опазването на почвите и естествената борба с неприятелите, защото всичко това се определя и от културите, предхождащи всяка нова сеитба.
Преди дни ведомството публикува данни как родните фермери прилагат добрите земеделски практики, с които ще ви запознаем.
Статистиката за пшеницата, засята през 2024 и 2025 г., година показва, че сеитбооборотът при тази култура е най-добър, защото и през двете години земеделците са допуснали съвсем малки площи, които да бъдат засявани с хлебно зърно в две поредни години. През 2024 г. пшеница върху пшеница е допуснато само върху 6,4% от площта, а през 2025 г. този процент продължава да намалява до 6,2%.
През 2025 г. 81,1%. от полетата с пшеница са засети след окопни култури, докато през предходната година подобна практика се наблюдава върху 79,8%. В сеитбооборота на пшеница през тази година са включени 1,4% угари, докато миналата година са били 3,2%.
Изключително важно е да се знае, че 1,4% от площите с пшеница през 2024 год. са оставени като угари през 2025 год., 3,6 % от нивите, които през 2024 са били заети с царевица, са оставени като угари през 2025 год.
В същото време над половината, или цели 52,2% от угарите в страната през 2024 год., остават незасети и през 2025 год. Тоест фермерите почти не оставят почвата да почива, което не е добър знак към евроинституциите. Защото, след като останат 4-5 години като угари, те автоматично преминават в необработвани земи или ливади, но само когато се използват за паша, предупреждават от МЗХ.
Вижте как намалява българската земя от 2009 г. до 2025-а
За разлика от хлебното зърно при сеитбата на ечемик добър сеитбооборот е направен едва върху 72.8% от площите. Допуснато е повече ниви да бъдат засявани в две поредни години с ечемик, което противоречи на агротехнологичните норми. През 2024 г. ечемик след ечемик се е сяло върху 7,6% от площите с тази култура, а през 2025 г. – 5,6%. От останалите предшественици близо 60% от площите с ечемик са засети след окопни култури – царевица и слънчоглед, а угарите са около 1 процент. Най-висок при предшествениците е отново делът на слънчогледа – 38,8%. Угарите, включени в сеитбооборота на ечемика през 2025 год., са 2,6%.
При сеитбата и на царевицата, и на слънчогледа като основен предшественик се ползва пшеницата и по-малко – ечемикът. Лошото е, че при сеитба на царевица тази година е имало повторяемост с предшественик царевица при 15,2% от площите, а миналата – в това положение са били над 17% от царевичните ниви.
При слънчогледа, където земята трябва да почива от тази култура поне 4 години, също има повторяемост на маслодайно семе в две поредни години. Вярно, процентът на тези площи не са толкова големи като при царевицата, но варират от 5,4 да 5,6% през последните две години.
