За втора поредна година Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) кани на традиционния си годишен аграрен семинар министрите на земеделието, на околната среда и на енергетиката, в очакване, че с тяхна подкрепа правителстото ще инвестира за възстановяване на напоителните канали, така необходими за живителния ресурс при екстремните горещини, нахлуващи над Балканите.
Въпреки дадените през 2024 г. обещания, че бюджетът най-после ще заложи средства за капиталови разходи, както го беше замислил земеделският министър Георги Тахов за 2025 г., в тазгодишния бюджет планираните 350 милиона лева липсваха. А за следващата година премиерът Росен Желязков уверил фермерите, че първите 350 млн. лв. били заложени, по-скоро скрити в капиталовите разходи за 2026 г., само че земеделците до този момент още не са ги открили.
Семинарът се проведе миналата седмица, затова и фермерите не подозираха, че днес бюджетът за 2026 г. ще бъде оттеглен от парламента след масовите протести в цялата страна. Дали новият вариант на бюджет ще бъде по-благосклонен за сектора, е трудно да се предположи, защото земеделците като че ли трудно биха повярвали на специално отношение на властта, особено по темата напояване.
В тази връзка ще цитираме председателя на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова, която в интервю за националното радио, дадено през миналата седмица, припомни, че без напояване добивите ще продължават да се сриват. И направи сравнение с добивите на свой колега от съседна Румъния, който напоява, представете си..!, цели 90 процента от площите. В резултат на това от декар тази година той е ожънал 1 400 кг царевица, при едва 217 кг!!! – в Добруджа; от слънчогледа реколтата му е била 300 кг, у нас – 160 кг; при пшениците съответно там са ожънати 700 кг, а в България – 500 кг. Като в същото време той плащал само 60 лв. рента на декар, а в Добруджа наемът за декар отдавна надхвърля 110 лв.
Не мислете, че земеделците не търсят голямата вина за тежкага криза в сектора точно в себе си, тъй като, както обясни Жекова, „икономически ние сме зле подготвени, затова направихме редица грешки и в края на 2015 година се оказахме в окото на перфектната буря“.
Добрата новина обаче е, че земеделците са решени да оставят своето наследство на третото поколение млади земеделци – техните деца, затова ще се опитат да поправят грешките си. За първи път на семинара тази година членовете на НАЗ инициираха активен диалог за промени в поземлените отношения, включително и при изчислението на рентите. Те представиха подробно концепцията си, която в никакъв случай не ги противопоставя със собствениците на земеделска земя. „Не говорим за регулирани ренти, а предлагаме на държавата да види добивите и да се събере коректна цена, така че собствениците да не бъдат заплашвани, че няма да получават ренти. Какъвто е опитът на Франция, знаете държавата с най-стара и високо развита демокрация в Европа“, посочи Жекова.
Грешки се виждат и по отношения на първите години след реституцията, при която "земеделието е поставено в ситуация да го правят хора с най-многото пари, в резултат на което страшно средства са изпирани през този бизнес. За да се стигне до наемането на земя на всяка цена, противно на икономическата логика".
Как обаче ще се промени политическата картина в страната след снощните протести, никой не може да прогнозира. Колкото до проблемите в сектора, очевидно е назряло времето земеделците не да се спасяват поединично, а да намерят желаното от реалните земеделци обединение, защото преди сто години те някак си са успели да го постигнали.
