В две поредни публикации синор.бг представи възможността за отглеждане на растения без почва. Описани бяха технологии, в които корените се развиват в субстрати, поели хранителните разтвори, или направо в хранителни разтвори. Тези технологии дават възможност за отглеждането на културните растения в места, където няма подходящи условия за тях, а също и за повишаване на добивите от единица площ.
Безпочвеното растениевъдство намира приложение и в селекцията, включително във фитосанитарната за получаването на чист отг зараза размножителен материал. В практиката вече е утвърден методът in vitro (в стъкло – бълг. ). Той дава възможност за получаване на растения от растителна тъкан, взета от конуса на нарастване. В специална хранителна среда при стерилни условия отделената тъкан се разраства. Тя може да се дели и прехвърля в нови съдове и на определен етап да бъде стимулирана към образуването на органи или да започне органогенеза. Оформените растения преминават процес на вкореняване и приспособяване (адаптация), за да могат да се развиват в естествени условия.
Какво е предимството на метода in vitro ? По същество размножаването е безполово (вегетативно). Така могат да бъдат запазени ценни качества на утвърдени сортове или ценни форми в хода на отбора за получаването на нови сортове. При намирането на ценни форми за предстоящото размножаване задължително трябва да бъде взета под внимание възможността от скрита (латентна) инфекция, която да се прояви като болест при отгледаните нови растения. Това налага предварителна топлинна обработка на растенията, от които ще отделена тъкан за размножаване, накратко – термотерапия. При повишаването на температурата вирусните патогени не достигат конуса на нарастване с делящата се (меристемната) тъкан. Пренесена в хранителната среда тази тъкан може да бъде допълнително третирана с химически реагенти (химиотерапия), а на по-късен етап получените растения да бъдат тестирани за скрита инфекция. Така заразата от редица широко разпространени и със стопанско значение вируси може да бъде елиминирана при производството на посадъчен материал. Такива са вирусът на некротичните пръстеновидни петна по костилковите овощни (prunus necrotic ringspot virus, PNRSV), сливовата шарка по костилковите (plum pox virus, PPV), прошарването по ягодата (strawberry mottle virus, StrMV), набраздяването на стъблото на ябълката (apple stem grooving virus, ASGV) и др.
В края на селекционния процес стои биологичната оценка на новия растителен материал. При положителна оценка започва неговото масово размножаване за създаването на нови насаждения. Методът in vitro дава намира приложение за създаването на растителни колекции, улеснява размяната на генетичен материал и др.
Интерес представлява и получаването на хаплоидни, диплоидни и миксоплоидни растения в условия in vitro. При това могат да бъдат установени факторите, влияещи върху калусогенезата и органогенезата на антерните култури, да бъде направена характеристика на потомството. Тези постижения влизат в арсенала на модерната селекция.
Безпочвеното растениевъдство е вече утвърдена практика в земеделието. То влиза в научно-изследователския процес на явления на клетъчно ниво, чието познаване предопределя напредъка не само в земеделието. С развитието на техниката могат да бъдат очаквани нови постижения и приложения, включително в бъдещото трайно овладяване на космоса.
(Край)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
