„Трябва да поддържаме вода в оризовите полета до 15 септември, а до седмица яз. Тополница ще се изпразни“, каза Иван Кръстев от Раковски, който е в УС на Националната оризова асоциация. Ако по канала Лечисово-Стряма може да идва вода от каскадата Белмекен-Сестримо, то за пазарджишките оризопроизводители няма друга алтернатива освен Тополница.
През пролетта оризопроизводителите у нас се отказаха от около 20% от обичайните площи за тази култура, тъй като от „Напоителни системи“ настояваха да договорират услугата доставка на поливна вода за по-малко полета. „Аз лично намалих с 1000 дка ориза“, обясни Кръстев.
Данните на МОСВ за 21 август показват, че разполагаемият процент вода от полезния обем на яз. „Тополница“ е 6,72. Дневният разход на вода е почти 3 кубика, а притокът е 2,3.
За сметка на фатално намаляващия обем вода в „Тополница“, река Марица е доста пълноводна, обърна внимание Кръстев.
Той твърди, че речното ниво е увеличено, за да доставим поливна вода на Турция. „Седмица преди турския ориз край Марица да загине заради сушата, България е изпратила вода по реката. Доколкото разбрах, като формална причина е посочена екологична зона в съседката, коята трябва да бъде спасена“.
По тази причина земеделците, които поливат с води от помпена станция Маноле, която пък черпи от речните води, не могат да се оплачат от воден дефицит. Тези фермери обаче са малко.
„Не мога да предскажа какъв ще е добивът от ориз, защото често съм бъркал в очакванията си“, призна производителят. Гомишното родно производство на бялото зърно е към 50 хиляди тона. Според него българският ориз може да задоволи националното потребление, но има прекалено голям безмитен внос, предимно от Мианмар. Именно вносът на около 20-30 хил. тона ориз обърква пазара на българските производители и те търсят износ към Турция и Румъния.
