Когато в продължение на няколко седмици скалата на термометрите се движеше около 35 градуса по Целзий, а след преминалото леко захлаждане направо скочихме в ужаса на „оранжевия“ и „червен“ код за екстремни горещини, последните 7 дни от юли изцедиха и последните надежди на земеделците, че могат да спасят доходите си. Или, както тъжно обобщи преди дни земеделският производител от Раковски Людмил Работов, „ако жегите продължат (с температури над 40 градуса), до седмица ще жънем слънчогледа“.
Почти същото фермерите преживяха и през август 2024 г., когато за първи път браншът отчете огромни загуби от пролетните култури, а фермерите започнаха да си задават въпроса: „А сега накъде?“. Обяснимо, след като десетилетие преди това политиците неглижираха не само последствията от климатичните промени, но и факта, че в периода от 2010 до 2013 година напоителните ни системи бяха нагло разграбени, а фермерите ни станаха единствените в Европейския съюз (ЕС), които и досега са без активна подкрепа в напояваянето.
Намесваме ЕС и неговата политика неслучайно, защото само преди седмица Европейската комисия съобщи на фермерите, че няма да изпълни основните им искания за запазване на самостоятелното финансиране на земеделието. С мотива, че заради войната между Русия и Украйна ще наложи свърхвъоръжаване на 27-те държави-членки. Така че сравнително големият досега бюджет за селското стопанство очевидно ще бъде намален за сметка на отбранителната промишленост.
Веднага след като ЕК съобщи на земеделците лошата новина, тази седмица изненадващо в Европа дойде президентът на САЩ Доналд Тръмп, който покрай визитата в родината на своята майка - Шотландия, се оказва, че ще свърши и малко дипломатически дела. Днес, 27 юли, се очаква той да обсъжда с председателя на Еврокомисията Урсула фонд дер Лайен бъдещите мита за внос на стоки от ЕС за САЩ, като ден преди това обяви, че възможността да се договори с политиците в общността е „50 на 50“.
Точно тази фраза е ключова в търговските игри, на които сме свидетели от встъпването на Тръмп на президентския пост. Защото ако ЕС се нагърби с цялостното финансиране на военната подкрепа за Украйна, вероятно Щатите ще направят отстъпки при вноса на определени стоки. А това индиректно би дало глътка въздух на европейските износители за САЩ. Но дали това е достатъчно да компенсира щетите от бъдещото орязване на европейското подпомагане за сектора.
В момента част от военното щатско оборудване за Украйна се плаща от държавите в ЕС. Дали обаче европейските политици ще склонят да намаляват финансирането си за индустрията, включително и за селското стопанство, през следващия програмен период. И то за сметка на разходите по една война, която уж щала да приключи? Това е въпрос с голямо неизвестно.
Мнозина в ЕС си задават въпроса – защо ЕС трябва да налива милиарди евро в отбрана в момент, когато климатичните промени убиват хора и цели бизнеси. А много скоро ще прерастват в планетарно бедствие, защото въпросът номер едно ще стане продоволствената сигурност за човечеството. Пресен пример за това са ужасите в ивицата Газа, където от глад умират стотици хиляди невинни хора. А някои продължават да си играят на войни.
Екатерина Стоилова
