В средата на жътвата, когато в Южна България комбайните прибраха хлебното зърно, но на север от Стара планина все още не са приключили, предварителните прогнози на Националната асоциация на зърнопроизводителите НАЗ дават надежди, че и тази година реколтата ще бъде приблизително като тази през 2024 г. „Като добив очакваме над 6 милиона тона пшеница, като засега и качеството е с добри показатели“, съобщи председателят на НАЗ Илия Проданов.
Единствено в районите на Бургаско и Ямболско, където пролетните студове засегнаха силно не само овошките, но и есенните култури, добивите от хлебно зърно в низините тази година са доста слаби. От декар стопаните там прибират между 350 и 400 кг от декар, докато в по-високопланинските терени средно от декар са ожънати по 500 килограма.
На въпроса дали тези добиви ще осигурят добри доходи за стопаните, Проданов обясни, че сметките ще излязат единствено, ако цената на тон хлебно зърно се вдигне до 400 лева, или 40 ст. за кг. В момента търговците в Бургаско, където транспортните разходи до пристанищата са най-ниски, предлагат между 35 и 36 стотинки за килограм. Във вътрешността на страната обаче офертите за килограм пшеница са под 35 лв., така че себестойността би се покачила само при високи добиви.
По отношение на прогнозите за пролетните култури Проданов е категоричен, че ще се повтори трагедията от 2024 година. След месец и половина на безводие и горещини никой не е оптимист за двете основни култури. Защото и миналата година при слънчогледа добивите бяха никакви, а при царевицата продажбите се сринаха. „Не само аз, но и много други колеги смятаме, че маслодайното семе, при което страната ни имаше толквоа добри традиции, ще престане да се сее“, заключи председателят на асоциацията.
