Развитието и плододаването на културите зависи от грижите, полагани за тях. Синор БГ е обръщал и ще обръща внимание към агроминимума за основните земеделски видове в България. През второто полугодие овощарите са длъжни да осигуряват оптимален воден режим за дърветата, независимо дали тази година са родили или не.
Наред с другите мероприятия напояването излиза на преден план. Без достатъчно вода в почвата растенията не могат да продължат вегетацията, да се възстановят от пораженията, нанесени от абиотични фактори и болести през пролетта, да натрупат запаси за зимния период и следващата вегетация, когато от тях ще бъдат очаквани високи и качествени добиви.
Летните горещини и валежите под 50 л / м² налагат изкуствено напояване. В модерните интензивни насаждения, осигурени със системни за капково подаване на вода, напояването е програмирано според почвения тип, овощния вид, сорт и подложка.
В по-стари градини подаването на водата е по естествен напор, известно като гравитачно. За целта трябва да бъдат направени бразди с дълбочина 15 – 20 см. Разстоянието между браздите зависи от почвата. При леки почви набраздяването е през около 70 см, докато при тежки е през метър.
Честотата на браздите може да бъде променена след проверка, извършена два дни след първото водоподаване. Това става чрез изкопана между браздите ямка, където личи навлажняването на почвата между тях. При навлажняване, стигнало 20 – 22 см, набраздяването е достатъчно. При това на средата на ямката не бива да има суха ивица. Браздите за напояване подлежат на разрушаване след приключване на мероприятието. Това става чрез заораване или прекопаване. Прекопаването е препоръчително и след паднали валежи, за да бъде намалено изпаряването на водата.
Напояването чрез заливане на почвената повърхност вече е изоставено поради разхищаването на водата и неблагоприятното въздействие върху почвата, чиито качества то влошава. Във всички случаи почвеният пласт на дълбочина метър трябва да бъде навлажнен добре.
Според природните дадености в България могат да бъдат препоръчани две поливания и по-точно, едно в началото на юли и второ – месец по-късно. Практиката две – три седмици преди беритбата е много полезна, защото спомага за наедряването на плодовете.
При видовете, чиито плодове са обрани или поразени от неблагоприятни условия и болести, осигурената вода помага за новия прираст и за образуването на плодни пъпки.
Оптимизирането на водния режим включва мероприятия, които са насочени към премахването на конкурентна растителност в трайните насаждения. Обработката на почвата в реда и между редовете унищожава плевелите и разрушава на почвената кора. За унищожаването на плевелите могат да бъдат използвани хербициди, избрани според вида на плевелите в овощната градина. Полезна практика е покриването на почвената повърхност с подходящи материали, известна като мулчиране.
При суха есен може да се наложи допълнително влагозапасяващо поливане след листопада. Преди настъпването на студовете и евентуалните валежи от дъжд и сняг почвената обработка трябва да осигури равномерно разпределение на падналото количество без опасност от заблатяване или отнасяне на почва. При недостатъчни зимни валежи е възможно напояване около 15 дена след цъфтежа. Когато засушаването в периода на покой е продължило и в началото на вегетацията, тогава напояването може да стане 15 – 20 дена преди цъфтежа.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
