В края на декември 2024 година изтече предпоследната година от прилагането на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020 г.), по която страната ни получаваше подпомагане за инвестиции в земеделските стопанства и за обновяване на селата. За ПРСР 2014-2020 г. Беше одобрен двугодишен преходен период на прилагане, който изтича на 31 декември 2025 г. Според еврозаконодателството след тази дата не може да се изплащат повече средства от предишната ПРСР. За да проверим дали България ще загуби средства и какъв е неусвоеният ресурс по тази програма, зададохме въпроси до фонд „Земеделие“.
На 31 декември 2024 г. изтече тригодишният срок за проектите, одобрени през 2021 г., а според еврозаконодателството след тази дата не може да се изплащат повече средства от предишната ПРСР. За да проверим дали България ще загуби средства и какъв е неусвоеният ресурс по тази програма, зададохме въпроси до фонд „Земеделие“.
Оттам ни отговориха, че заради икономическата криза, породена от ковид пандемията и последвалата война на Русия срещу Украйна, фермери и преработватели изпитват затруднения в изпълнението на инвестиционните си проекти. Затова и в началото на 2025 години от ДФЗ-Разплащателна агенция са направили анализ, за да установят дали има риск от неусвояване на средства по ПРСР 2014-2020 г. по правилото N+3 за 2024 г.. Въз основа на него е решено, че ако не предприемат допълнителни мерки, съществува вероятност за неусвояване на средства.
Водят се преговори с Еврокомисията
През януари е създадена работна група с представители на Министерството на земеделието и храните и фонд „Земеделие“, която е подготвила план за действие за намаляване на риска от автоматично отчисление на средства за 2024 г. И в момента се водят преговори с Европейската комисия, която се очаква да одобри исканията на българската страна. При направения риск-анализ експертите се установили, че „много от проектите, планирани да се завършат в края на календарната 2024 г. и включени в правилото N+3, не подават искане за плащане поради невъзможност да реализират проектите си след влошената световна икономическа ситуация и заради сериозното увеличение на цените на необходимите за производството на селскостопанска продукция суровини (торове, техника, енергия, фуражи), в резултат на войната в Украйна". И понеже някои от бенефициентите не се отказват от изпълнението на проектите си, а искат да им бъде удължен срокът за изпълнение на инвестициите по административния договор, затова и МЗХ е подала искане в Европейската комисия плащането по съответния проект да бъде изместено от края на 2024 г. в края на 2025 г.
На въпрос на синор.бг дали това искане ще бъде изпълнено, от ДФЗ отговориха, че „се води активна комуникация с Европейската комисия за признаване възникването на непреодолима сила (Force majeure), а сумите да бъдат изключени от правилото N+3. До момента не е идентифицирана сума за автоматично отчисление на средствата, което означава, че в ЕК обсъждат българското искане.
В подготвения от ДФЗ риск-анализ са включени и следните мерки, които включват „изменение на ПРСР 2014 – 2020 г., мерки с плащане на площ от ПРСР 2014-2020 г., както и хоризонтални мерки, които представляват разплащане по поети ангажименти, на базата на сключени договори от предходни години“.
Поискахме от земеделското министерство конкретни разяснения точно какво включват мерките в риск анализа. За читателите ни те дадоха следните отговори:
* „По мерките с плащане на площ - 10 „Агроекология и климат", 11 „Биологично земеделие", 12 „Плащания по „Натура-2000” и Рамковата директива за водите", 13 „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения", 14 „Хуманно отношение към животните", 21 "Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и МСП, които са особено засегнати от извънредното положение във връзка с COVID-19" и 22 „Изключителна временна подкрепа за земеделски стопани и МСП, особено засегнати от въздействието на нахлуването на Русия в Украйна", няма установен свободен бюджет към момента. От МЗХ предвиждат, че със следващото изменение на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020 г.), което ще се депозира в Еврокомисията, да бъдат прехвърлени средства към тях.
* По т.нар. „хоризонтални мерки“ –1 „Трансфер на знания и действия за осведомяване", 2 „Консултантски услуги, управление на стопанството и услуги по заместване в стопанството" и 16 „Сътрудничество" – към момента също няма установен свободен бюджет в размери, предполагащи отваряне на нови приеми. Сключените договори все още са в процес на изпълнение, като се освобождават суми предимно от анексиране. С цел пълно усвояване на средствата по тези мерки, „със следващото изменение на ПРСР се предвижда преразпределение на средства в рамките на самите мерки или пренасочване към мерките с плащане на площ, след извършване на допълнителен анализ“, отговориха от МЗХ.
* За 2025 г. няма предвидени нови приеми по ПРСР. Въпреки това, от остатъчните средства в рамките на мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ предстои увеличение на общия размер на безвъзмездна финансова помощ с до 38 938 386 лева - по процедурата чрез подбор на проектни предложения № BG06RDNP001-4.018 „Целеви прием за инвестиции и дейности, осигуряващи опазване на компонентите на околната среда, включително ВЕИ“ по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“.
* При мерките с плащанията на площ по вече поетите ангажименти са проведени разговори с ЕК дали може временно да се надплати бюджетът на дадена мярка в края на годината, при условие, че след това със следващо изменение се осигурят средства за покриването на такова евентуално разплащане. Отговорът на ЕК бе положителен и по този начин бяха разплатени вече поети ангажименти в пълен размер, като със следващо изменение на Програмата се предвижда сумите да бъдат преразпределени към тези мерки“. От този отговор може да направим заключение, че поне многогодишните ангажименти ще бъдат субсидирани и хората, изпълнили съответните си ангажименти биха получили очакавното подпомагане.
Екатерина Стоилова
