На 25 април Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) избра Марин Генуров за нов председател на Общо отчетно-изборно събрание. Йордан Кръстанов, който дотогава бе заемал този пост, бе изпълнил повече от два мандата и вече по устав няма право да председателства асоциацията.
Оранжерийните производители или поне по-големите от тях, които отглеждат култури в стоманено-стъклени или по-модерни, високи над 6 метра, полиетиленови оранжерии, са познати като индустриалците в земеделието. Тяхната продукция се отглежда на закрито, температурният режим е контролиран, внасят в пространството въглероден диоксид за по-богата реколта, хранят растенията през капковото напояване по рецепти, прилагат биоагенти и други биологични средства за растителна защита... Когато имат зимно производство, разходите им неимоверно скачат, но пък и приходите от продажбите са по-високи. Една малка грешка в цялата технология може да съсипе продукцията, но те рядко допускат това да се случи.
Предлагаме ви интервю с Марин Генуров, което той даде за Синор.БГ минути след като бе избран за председател на Управителния съвет на БАПОП.
Честито, г-н Генуров! Заставате начело на една от най-старите браншови организации в България – БАПОП. В каква кондиция е сега оранжерийният сектор?
Не е от най-добрите. Борим се, оцеляваме въпреки трудностите.
По-зле ли е в сравнение с предишни години?
Определено е по-зле. Различни са причините. Те са най-вече финансови и геополитически заради войната в Украйна. Надявам се, икономическата война, която американският президент води с целия свят, да не се отрази на нашия сектор. Но все едно, ние трябва да се справяме във всяка ситуация.
Какви ще са първите ви действия като председател?
Първото, което ще направя, е да се запозная лично с всеки един от членовете. Да чуя техните проблеми и техните предложения. Аз искам те да бъдат по активни, защото в историята назад много голяма част от членовете просто остават анонимни. Може би не искат да се чуе мнението им. Така че аз ще наблегна там - да чуя конкретно от всеки оранжериен производител в БАПОП какви са болките му, за да можем да надградим програмата за тази година, която гласувахме на общото събрание.
Като че ли напоследък намаляват тези, които отопляват оранжерии, за да отгледат зимни зеленчуци. Как може да се промени това?
Да, това е тенденция вече трета година. Има няколко варианта това да се промени. Единият е чрез подпомагане на енергийните разходи на оранжерийните производители, каквото вече е трета година нямаме. Министерството на земеделието не иска да ни чуе. За съжаление, един от предишните министри се изказа, че след като не сме конкурентноспособни през студените месеци, може би е по-добре да нямаме зимно производство. Аз не поддържам такова мнение. Напротив! Потребителят е този, който трябва да реши дали иска да си купи малко по-скъпи български зеленчуци или иска да плати за по-евтина стока, която не се знае под какъв контрол е. Говоря за вноса от трети страни, разбира се.
За другата възможност да увеличим зимното производство вече имахме разговори в МЗХ, предстои заедно с други представители на оранжерийния сектор да изготвим предложение към министерството. Искаме съдействие за отпускане на кредити, за да можем да закупим количества природен газ през летния период, когато цената е по-ниска. Тези количества ще бъдат запазени и използвани през зимния сезон, като по този начин ще си намалим разходите за отопление. Ще видим докъде ще стигне това предложение, все още сондираме мнения не само с нашите производители, но и с членове на друга асоциацията.
Ако аз отглеждам череши или праскови под найлон и искам да стана член на асоциацията, ще ме приемете ли?
Да, ще ви приемем, след като имате оранжерия. Ние имаме наш член, който от две години отглежда череши в полиетиленови тунели. Но това не е масова практика. Съответният производител на плодове на закрито трябва да прецени дали иска да стане член на нашата асоциация или на камарата за плодове и зеленчуци, например. Има много производители на ягоди, които също са под полиетиленови тунели, но те участват в Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните. Стопанинът сам си преценява в коя организация да се включи.
Поставили ли сте си цел за увеличаване на членовете в асоциацията по време на вашия мандат?
Като процент или число не съм формулирал целта, защото това са независими от мен обстоятелства. Ще се радвам, ако в края на мандата ми увеличим членската маса. Ще работим в тази посока. Нашата организация е най-старата оранжерийна асоциация в България, имаме 108 пълноправни и асоциирани членове. В нашия бранш, разбира се, може да има още асоциации, въпреки че ние сме малка държава, с малко производители. Според мен това не е здравословно. По-добре е да има една по-голяма и силна асоциация, отколкото раздробен на по-малки организации бранш. Ние като членове и съоснователи на Българска аграрна камера сме щастливи, че в момента има доста добра представителност на всички браншови организации в България в камарата.
Новата ви роля на председател няма ли да ви отдалечи от планинските преходи, за които качвате снимки във Фейсбук?
Да, обичаме със семейството ми да обикаляме и да посещаваме различни дестинации из страната. У нас има много красиви места, изкачили сме 4-5 върха и това не е кой знае какво постижение. От опит знам, че човек най-добре релаксира сред природата със семейството си. Така че, надявам се да намирам време за тази жива връзка с планините.
