Синор БГ насочи вниманието към „младенческите” болести на растенията в зеленчукопроизводството. Специално внимание беше отделено на сеченето на разсада, разграничено като инфекциозно и неинфекциозно. Представени бяха патогени от различни родове и съответните поражения по младите растения за производство на ранни зеленчуци в България.
Темата продължава с повреди вследствие от неблагоприятни условия при отглеждането на разсада. Най-често срещано е лъжливото (неинфекциозно) сечене. То става, когато повърхностният почвен слой е прегрят. Тогава още нежната кора на растението прегаря на линията с почвената повърхност. Стъбълцето в това място изтънява като конец. Растението поляга, както става при същинското (инфекциозно) сечене. Разликата е видна след изскубване на полегналия стрък. Под прегорялата част тъканта е здрава и свежа, както и коренчетата. При инфекциозното сечене повредата се разпространява и в дълбочина.
Лъжливо сечене има и при възрастните растения, след силно почвено засушаване. Тогава в основата на почвата стъблената кора е напетнена и вдървесинена. Петната обхващат частично или напълно стъблото. При доматите може да бъде разрушена и сърцевината на стъблото, а растението образува въздушни (адвентивни) корени.
Предотвратяването на лъжливото сечене изисква опимален воден режим за младите растения. В някои дни, когато слънцето грее ярко, може да се наложи засенчване на помещението. При слягане на почвата е трябва да бъде направено подсипване с торо-почвена смес.
Младите пикирани растения са застрашени от загиване в основата на стъблото. Повредата е известна като просмукване и е последица от обилно поливане, когато тепмературата спадне. Тогава вкореняването става по-бавно. Просмукването е възможно в площите за ранно и късно производство, а също и в оранжериите.
Предотвратяването на това нежелано явление изисква оптимална влажност на почвения субстрат. Ден – два преди засаждането той трябва да бъде полят. Разсадовите растения заедно с цялата почва от саксийката подлежат на внимателно подреждане върху влажното дъно на браздата и след това се зариват с влажната почва. Тази операция отменя поливането след засаждане.
Застудяването в няколко последователни дни може да доведе температурата на въздуха в неотопляемите култивационни съоръжения до 0°С, а на почвата около 6°С. При такива условия растежът на младите растения спира. По корените се развиват кафяви петна от загнила тъкан. Връхните листа на доматите се обагрят виолетово (антоцианово), а при пипера се прошарват като мозайка от по-тъмни и по-светли петна. При краставиците най-често загнива основат на стъблото. Пострадалите домати и краставици образуват въздушни корени по стъблата. Продължителното застудяване е гибелно за младите растения. При затопляне процесът на възстановяване при доматите и пипера е по-изразен, отколкото при краставиците.
Помощта за възстановяването изисква подсипване в основата на стъблото и последваща поливка. Двете операции създават условия за развиване на нови адвентивни корени. Допълнителното подаване на вода трябва да става внимателно, за да не бъде премахната подсипаната пръст.
Оптималният хранителен режим също намалява опасността от сечене и полягане ва растенията. Предозирането може да предизвика появата на кафяви петна, където тъканта е размекната, както в случаите на повреди от студ. Друг признак е лекото завиване на листата.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
