Дървесницата (Zeuzera pyrina) е пеперуда от семейство Дървесинояди (Cossidae). Тя е роднина на миризливия дървесинояд (Cossus cossus) от същото семейство, вече представен в Синор БГ. Гъсениците вредят по горски и овощни видове. Видът може да бъде установен в различни краища на България до 1200 м. н. в.. По данни от специализираната литература по-голяма популационна плътност е отчитана в областите Бургас, Пазарджик и Пловдив.
Пеперудата е сравнително едра. При разперени крали достига 7 см. Характерен за вида е половият диморфизъм. В случая женските са по-едри от мъжките. Двата чифта крила са бели. Имат копринена лъскавина и са изпъстрени с овални сиви петна.
Главата, гърдите и коремчето са покрити с бели власинки. На гърдите има 6 тъмни петна. Коремчето е тъмносиньо, прошарено напречно от бели ивици. В края на коремчето личи ясно органът за полагане на яйцата (яйцеполагало).
Яйцето е жълто с кехлибарен оттенък.По форма е овално и на дължина достига почти милиметър. От него се излюпва бледожълта гъсеница. Тя е цилиндрична, изпъстрена е с малки кръгли черни петна. На дължина може да надмине 5 см. Какавидата е жълтокафява. В челната част има закривено рогче с дължина 2 мм..
Развитието на дървесницата става за две години. Зимува във фаза гъсеница от различна възраст, скрита в ходове, издълбани в клоните и стъблата на дърветата. Пеперудите от новото поколение се явяват през втората половина на юни. Летежът продължава до началото на есента. Максимумът на летежа е в средата на лятото.
Пеперудите са полово зрели и са дейни през първата половина на нощта. В зависимост от дървесния вид яйцата са полагани по връхните клончета, както е при ясена, или близо до наранени места и вече направени ходове, както е при овощни дървета. Положените яйца са закрепени към повърхността с лепкаво вещество.
Излюпването на гъсениците започва в средата на лятото. Младите гъсеници са доста подвижни. Те могат да преминават от клонче на клонче и по копринени нишки. Вятърът може да ги отнесе към други дървета, където да подновят вредната си дейност.
Младите гъсеници се вгризват около пъпките и листните дръжки на младите клонки. В началото на есента вече възрастните гъсеници навлизат в дебелите клони и стъбла. По-младите гъсеници остават да зимуват в леторастите, а миграцията към по-стари части на короната става през следващата вегетация. Развитието може да започне през март, когато температурата се стабилизира около 6ºС. Гъсениците живеят единично. Хранят усилено и завършват развитието си през новата вегетация.
Нападнатите дървета отслабват. В короната започват да изсъхват отделни клони. Повредата от гъсениците може да доведе до пречупване на стъблата на младите фиданки. От горските видове най-податлив е американският ясен. При крушите по-тежки поражения са наблюдавани при сорт Вилямова масловка, а при ябълките – Джонатан и Златна превъзходна. Застрашени са и ореховите дървета, например от сорта Шейново.
Предотвратяването на щетите от дъвесинодядите включв санитарна резитба за ранно премахване на нападнатите части и употребата на инсектициди. Химическата защита изисква консултация със специалист по растителна, който състави схемата за пръскане срещу пеперудите и новоизлюпените гъсеници. Навлезлите в дървесината гъсеници могат да бъдат атакувани в тунелите със специални тампони, чрез инжектиране на инсектицид или таблетки, отделящи отровен газ (фумигиране) (Край).
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
