Ако до 20 октомври тази година износът на пшеница и ечемик достигаше близо 3 миилона тона – от които хлебното зърно е 2 265 232 тона, а ечемика 609 991 тона (считано от края на юни т.г.), то през ноември темповете на търговията видимо намаляват. Към 22 ноември експортът на мека пшеница вече е 2 734 886, или с 500 хил. т повече спрямо предходия месец.
Колкото до износа на ечемик, там реализираните зад граница количества в рамките на един месец са под 30 хил. тона. За 5-те месеца от края юни, малко преди жътвата до края на ноември общият експорт на ечемик е 642 779 т, сочи актуалната статистика на МЗХ.
От няколко месеца износът на рапица е замръзнал на 61 хил. тона.
При царевицата и слънчогледа почти няма движение. От края на август до 22 ноември в рамките на Европейския съюз са транспортирани едва 2 700 т слънчоглед и 5 700 т – царевица. За трети страни има мимимален износ на царевица от 2 700 т.
Така че основният пазар за зърнените култури остава България. Що се отнася до царевицата, фермерите са реализирали досега само 405 хил. тона на вътрешния пазар, а при слънчогледа – 518 160 т.
Припомняме, че българските производители на олио годишно имат нужда от преработка на 4 милиона тона маслодаен слънчоглед. Реколтата от маслодайно семе тази година беше малко над 1,4 милиона тона, но до този момент рафинериите купуват сравнително слабо. И в складовете има над 1,4 милиона тона, заедно с миналогодишните запаси. Складовите наличности с царевица също са високи - към 22 ноември те достигат близо 1,7 млн. тона, съобщават от МЗХ.
