В прясно и преработено състояние лукът и чесънът са желани на българската трапеза. Те не само овкусяват ястията, но и доставят на човешкия организъм полезни хранителни вещества. Известно е, че в луковиците и скилидите има вещества, които действат предпазно против причинители на инфекциозни заболявания, проникващи през устата и носа. Тези вещества, известни като фитонциди, са много полезни през есенно-зимния период, когато нараства опасността от инфекциозни болести, предавани по въздушно-капков път.
След прибирането на реколтата от площите, където са отгледани лукът и чесънът, тя може да бъде повредена при неправилно съхранение и недостатъчно внимание за състоянието на запазените вегетативни органи. Те могат да бъдат засегнати от болести като шийно гниене по лука, черно гниене по лука и чесъна, сиво гниене по чесъна, синьо-зелено гниене по лука и др., чиито причинители са болестотворни гъбички.
Какви са признаците на тези болести ?
Признаците на болестта шийно гниене могат да бъдат забелязани още в градината, но най-отчетливи стават около месец след престоя в хранилищата. Тогава в областта на шийката тъканите омекват. При разрез люспите омекват, тяхната тъкан изглежда водниста и вместо бели изглеждат кафеникави. При напредването на болестта се развива спороношението на гъбата, което изглежда като сивкав налеп на места с черни струпеи. Постепенно луковицата се сбръчка и олеква. Още воднистите тъкани са подходяща среда за микроорганизми, поради което от луковицата се разнася неприятна миризма на спарено.
При черното гниене по лука и чесъна тъканите омекват, засъхват и накрая се мумифицират, а между тях има черна праховита маса. Главите на чесана, заболели от сиво гниене, имат кафеникави петна с леко хлътнала повърхност. С напредването на болестта поразената зона се разширява. Огледът на складираните вегетативни органи може да открие признаци по дънцето на луковиците и външните люспи. Наред с плесеновия налеп неприятната миризма може да издаде, че има инфекциозен процес и болните растителни части трябва да бъдат премахнати, за да няма прехвърляне на заразата по здравите глави. Наличието на розов налеп издава, че гниенето е фузарийно.
Как да бъдат предотвратени загубите от складираната продукция ?
Щателният преглед на луковиците преди постъпването в складовете е първото условие. На съхранение подлежат само здрави вегетативни органи. Прегледите в хранилищата са постоянна грижа на стопаните и специалистите, отговорни за вече складираната реколта.
Луковиците трябва да престояват в здрав и чист амбалаж или на недебели пластове (около 10 см) върху почистени стелажи. В хранилищата оптималната температура е в рамките 0 - 2ºС при въздушна влажност не по-висока от 65%. Превозването до търговската мрежа да става в здрави и чисти платнени чували, подредени без сътресения, при които има опасност от нараняване на растителната тъкан.
Стопаните трябва да имат предвид, че летният чесън има по-дълъг период на покой и поради това може да остане по-дълго за съхраняване. Развитите кожести люспи, обхващащи луковицата, позволяват тя да издържи на склад 6 – 8 месеца. Периодът на съхраняване на зимния чесън е наполовина по-кратък.
Утвърдена домашна практика е запазването на лука и чесъна на венци, окачени на сухо, сенчесто и проветриво място. Сплитането на венците става след увяхване на листата. В процеса на застудяване стопаните преместват продукцията в сухо и проветриви помещения. При отрицателни температури под 2ºС продукцията трябва да бъде покрита с подходящи материали и така предпазена от замръзване.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
