В Европейския съюз е необходимо да се търсят други фондове извън земеделските за финансиране на селското стопанство с оглед на климатичните промени, смятат министрите на земеделието от Вишеградската група (Чехия, Унгария, Полша и Словакия) плюс България и Румъния, цитирани от дирекция „Връзки с обществеността и протокол” в министерството на земеделието и храните. На среща в полския град Познан те обсъдиха положението след наводненията и възможното бъдещо съвместно действие в ЕС.
Наложително е да се търсят нови решения относно функционирането на кризисния резерв на ЕС заради климатичните промени, заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов. Той посочи, че земеделските стопани имат нужда от съответните инструменти за подкрепа за справяне с последствията от сушата и наводненията. Тахов припомни, че през тази година хиляди земеделски стопанства бяха засегнати от необичайно високите температури и дългия период на засушаване. По думите му, това доведе до намаление на тазгодишните средни добиви от царевица и слънчоглед. „Освен това страната ни преживя и поредица от безпрецедентни пожари. Възстановяването на опожарените стопанства и площи ще отнеме огромни времеви и финансови ресурси, което създава реален риск от отказване от земеделска дейност“, изтъкна българският министър.
Той подчерта, че трябва да бъде изградена нова система за превенция и управление на кризи в селското стопанство. Според него тя трябва да е гъвкава, ефективна и съобразена със спецификите в отделните държави-членки. „Разработването на системи за наблюдение и анализ на данни в реално време ще помогне за откриване на потенциални кризи като климатични промени, епидемии или икономически шокове и за предприемане на проактивни мерки“, категоричен бе Тахов.
На срещата на министрите от Вишевградската група бяха обсъдени и бъдещите предизвикателства пред Общата селскостопанска политика (ОСП). Българският министър е убеден, че преди всичко ОСП се нуждае от адекватен бюджет, осигуряващ справедливо ниво на подпомагане на фермерите, което да донесе сигурност в сектора. Той подчерта отново и необходимостта от запазването на успешните инструменти на политиката като например директните плащания. По думите му в бъдеще то ще даде принос за постигането на достойни доходи на заетите в земеделието. „Приоритетно следва да се работи за постигане изравняване в нивата на директните плащания и постигане на външната конвергенция, за да може земеделските стопани в държавите с по-ниски плащания да бъдат равнопоставени на останалите фермери в ЕС“, настоя той.
