Месец преди началото на сеитбата фермерите са пред сложна дилема – колко площи и какви култури да засеят тази есен, ще имат ли достатъчно оборотни средства да го направят и как ще осигурят финансиране за кампанията, след като още не са платили и рентите за наетата земеделска земя. За да очертаят настроенията сред бранша, синор.бг потърси мнението на председателите на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов и на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова, според които неимоверните горещини и сушата през това лято ще се окажат преломни за развитието на сектора. Защото отчайващо слабите добиви от пролетните култури за първи път поставят огромен въпрос пред сектора, а той е – какви алтернативни култури на слънчогледа и царевицата ще се търсят през 2025 г., като в същото време те трябва са добивни, да имат пазари и да носят съответните приходи, посочи Проданов.
Колкото до финансовите резултати, постигнати след жътвата на слънчогледа и очаквани от прибирането на царевицата, преобладаващата част от стопаните са изцяло „на червено“. Лошото е, че тези загуби трудно биха могли да бъдат дори частично покрити от продажбите на пшениците и ечемика. И двете култури, особено в Добруджа, тази година бяха с изключително високи добиви, посочва Радостина Жекова, която от години не помни подобна реколта.
„При пшеницата средно от декар бяха ожънати по 670 кг, а при ечемика имаше и колеги с 800 кг от декар“, обобщава Жекова. И припомня, че всичко това те дължат падналите валежи през май, когато и температуритеу останаха сравнително ниски, което от своя страна предпази посевите от болести.
Добивите от пролетните култури
В противовес на тези показатели обаче и при двете пролетни култури - слънчоглед и царевица, ситуацията не е обнадеждаваща. Днес от земеделската служба в Добрич са обявили окончателните данни за средните добиви от слънчоглед в региона и те са 171 кг от дка. Специално в полетата на Радостина добивите от маслодайното семе са малко по-добри от тези на колегите в страната - „ожънахме по 200 кг от дка, докато добивите за областта се движат от 140 кг до 240 кг“, посочи фермерката.
Жътвата на царевица все още не е започнала, но прогнозите са, че добивите ще са като миналогодишните. Ако тогава от декар са прибрали средно по 400 кг от дка, това лято зърното ще бъде 350 кг от дка.
Не така обаче изглежда картината в Северозападна България, където царевицата вече се жъне и в Плевенско отчитат едва 150 килограма от декар. Разбира се, докато прибирането не приключи, е трудно да се обобщи финансовата ситуация за земеделците преди сеитбата.
Заради сушата есенното азотно торене силно се ограничава
Попитани за разходите, които фермерите планират тази есен, и двамата представители на бранша съобщиха, че със сигурност ще бъде намалено подхранването на посевите с азотни торове. Вероятно ще се разпръска малко фосфор, но това зависи от климатичните условия. Към този момент сушата в Южна България продължава да мори сектора. „Дори при последните валежи в Бургаско да са паднали около 2,5 литра дъжд на кв. м. Повечето дъждове се изляха в морето, докато в Бургаско земята е суха, затова имаме крайна потребност от валежи. Именно затова всички ние изчакваме със сеитбата на рапица“, посочи Илия Проданов. Изразявайки общите надежди до седмици прогнозите се променят и да завали, защото в противен случай кампанията със сигурност ще закъснее.
В Добруджа обаче паднаха между 50 и 80 литра на квадратен метър, така че, когато правят разчетите си за есенната сеитба, земеделците предвиждат освен пшеница и ечемик също и рапица. Според Жекова вероятно тази есен земеделците ще засеят повече площи с есенни култури, подтикнати от добрата реколта през 2024 г. Проблемът е, че заради сеитбооборота пшеницата не може да надвишава 30% от културите, затова и фермерите в цялата страна са крайно притеснени какво да отглеждат върху останалата част от площите си. Лично в стопанството на Жекова, както и на дружи добруджанци, се отглеждат боб и леща, само че добивите това лято са потресаващо ниски – при лещата например са прибрали по 80 кг от дка, при миналагодишна реколта от 200 кг от дка. Още по-ниски са били добивите при боба, който стопаните са изкоренили още в по-ранна фаза.
Според предварителните разчети за разходите, които стопаните трябва да заделят за есенната сеитба, средно на декар се изчисляват на 120 лв. и то без рентите. Ако този наем остане като миналата есен по 50 лева на дка, тогава есенната сеитба ще струва на стопаните по 170 лв. на дка, посочи Жекова.
Въпреки сравнително добрата реколта от маслодайно семе в Добруджа стопаните обаче не продават, тъй като цените 840-850 лв. на тон не покриват себестойността от миналата година. Така че дори земеделците в Северна България трудно биха провели нормална есенна сеитба. Колкото до останалите фермери, мнозина от тях отдавна обмислят дали да не се откажат от земеделската си дейност.
Екатерина Стоилова
