От 14 август 2024 г. е в сила Наредба № Н-1 от 23 юли 2024 г. за екологичните изисквания към определени продукти, предмет на обществени поръчки (ДВ № 64 от 30.07.2024 г.). Наредбата е част от подготовката за членство на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и за привеждане в съответствие на националното законодателство с препоръките на ОИСР за подобряване изпълнението на политиката по околна среда при обществените поръчки.
С наредбата се урежда прилагането на чл. 47а от Закона за обществените поръчки (ЗОП), като са определени продуктовият обхват, минималните задължителни екологични изисквания към продуктите, предмет на обществени поръчки, които се доставят или се използват за предоставяните услуги, както и начинът на доказване на тези изисквания.
Екологичните изисквания (или т.нар. зелени изисквания) се отнасят за четири продуктови групи – „Копирна и графична хартия“, „Почистващи препарати и принадлежности“, „Компютри и монитори“ и „Храни, кетъринг услуги и автомати за продажба на храни и напитки“.
Съгласно чл. 47а от ЗОП, изискванията са приложими само за публичните възложители, които са задължени да ги прилагат при възлагане на поръчки на стойност по чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗОП (европейски и национални процедури за възлагане на обществени поръчки) чрез посочване в техническите спецификации или като показател за оценка на офертите – т.е., задължението не обхваща поръчките на ниска стойност, с оглед избягване на допълнителна административна тежест.
Определени са и минимални дялове за всяка от продуктовите групи, които възложителите следва да постигнат поетапно до края на 2030 г. (Приложение №3 от Наредбата).
В обявлението, с което се открива процедурата, следва да се посочи, че тя е „екологосъобразна“. Съблюдаването на изискванията, определени с наредбата, не възпрепятства възложителите да поставят допълнителни екологични изисквания по своя преценка в конкретни процедури за възлагане на обществени поръчки.
Наредбата не бе съгласувана чрез междуведомствена процедура с НСОРБ или съответните отговорни институции, вкл. в сектор „храни“, и все още са налице редица неясноти по координацията, контрола и отчитане на резултатите от нейното практическо приложение.
Понятия от наредбата:
10. „Кетъринг услуги“ означава приготвяне, съхранение и когато е целесъобразно, доставка на храни и напитки за консумация от потребителя/клиента/пациента в мястото на приготвяне, в свързан обект или в помещенията/мястото на търговия на клиента.
11. „Фирма за договорни кетъринг услуги“ означава предприятие, което се занимава (наред с други дейности или услуги) с предоставяне на услуги за хранене (например чрез управление на ресторанти за персонала или осигуряване на храна в училища) или предоставянето на напитки, закуски или автомати за храни и напитки.
12. „Автомати за продажба на храни и топли напитки“ означава автомати, които са достъпни по всяко време, със закуски, плодове, напитки и/или сандвичи и т.н., които са готови за консумация/пиене или които могат да бъдат притоплени.
