Въпреки че тази година пролетните студове пожалиха черешовите градини и фермерите се надяваха на добра реколта, внезапното засушаване през юни и липсата на напояване за пореден път провали безнеса на хиляди овощари. И точно, когато черешите трябваше да наливат маса, настъпи безводие, в резлутат на което по-голямата част от реколтата остана с нестандартно малък размер, а това се отрази на цените и провали потенциална възможност за добър износ.
Това съобщи за синор.бг председателят на Съюза на градинарите в България Мариана Милтенова, посочвайки, че за последнитуе 25 години всички правителства се изредиха да правят програми за напояване, но обещанията остават на книга, а бизнесът страда.
Така се получи и тази година, през май, когато 5 от браншовите организации в сектора на плодовете и зеленчуците направиха едно от най-успешните си представяния на най-известното изложение за плодове в Италия MACFRUT. “Интересът на италианските търговци към нашето производство беше изключително голям и много колеги получиха заявки за редовен износ на поне по 4-5 тира дневно. След като сушата порази реколтата обаче този експорт беше напълно провален“, обясни Милтенова.
Само малцина овощари, чиито градини се намира в близост до реки и язовири, са имали щастието да получат качествени едри плодове. Затова и браншовите организации все по-настоятелно поставят проблема с несъществуващото българско напояване на дневен ред.
Родните фермери фалират поради липса на напояване
През последните 20 години синор.бг неведнъж е писал за умишлено проваляните програми за възстановяване на поливните съоръжения в България. Колкото повече Румъния и Турция наливаха милиарди евра в своите системи за напояване, толкова родните политици упорито не изпълняваха нито едно от исканията на земеделските производители за достъп до вода. Може би защото така родният бизнес би станал конкурентен на незаконно внасяните безмитни плодове и зеленчуци от съседните държави, с които се пълнят пазарите ни.
В същото време маса държавни пари отидоха за стратегии на Световната банка, имаше и редица пожелания за инвестиции в напояване било в Програмата за развитие на селските райони ПРСР, било в Националния план за възстановяване и устойчивост. Когато обаче идваше до изпълнение на тези обещания, администрацията изведнъж поставяше овощарите и зеленчукопроизводителите пред неизпълними условия. Ще припомним само един от последните примери, с държавната помощ за инвестиции в първичното производство и в ПРСР, когато се намериха средства за подпомагане на складовете за съхранение на зърно. Докато исканията на градинарите да бъдат подпомогнати за покупка на резервоари за пълнене с дъждовна вода, бяха брутално орязани от българските чиновници, защото видите ли складовете за зърно се приемали за СМР (строително-монтажни работи), а резервоарите не се приемали!!!
И така, от една страна Министерството на околната среда и водите направи всичко възможно да утежни получаването на разрешителни за сондажи, чиито процедури се точат година и половина, което докарва фермерите до лудост. От друга страна бюджетите за капково напояване остават нищожни, а изискванията за одобрение на проектите – огромни. И в резултат на всичко това средният зеленчукопроизводител или овощар няма никакъв достъп до средства за напояване.
А в същото време ние като потребители искаме да имаме български зеленчуци и плодове на трапезата ни. Е, няма как да се получи, ако така наречените български управници не променят политиките си спрямо това производство. Защото освен проблема с напояването, на дневен ред стои и липсата на работна ръка и ниските изкупни цени на черешите, които не могат да покрият разходите на фермерите.
Поради нестандрартния размер на черешите тази година те се изкупуваха за 2,50 лв., докато на пазарите се продаваха за 5-6 лева. Овощарите бяха принудени да ги предават за преработка, но там изкупната цена беше само 1,20 лв. за кг. В същото време само за бране овощарите са давали по 1 лв. на берачите, защото работната ръка все повече намалява и този пробрем допълнително затруднява стопаните.
Екатерина Стоилова
