Начало » Новини » Интервю
03.06.2024 г.

Данаил Иванов: Обмисляме идеята съюзът „Маркели“ да заработи като кооператив

Председател на Съюза на зърнопроизводителите „Маркели“ – Карнобат и Камено
Данаил Иванов: Обмисляме идеята съюзът „Маркели“ да заработи като кооператив

Снимка: sinor.bg

Сред домакините на първото за годината издание на „Ден на полето“, проведено край бургаското село Българово, беше и ръководството на Съюза на зърнопроизводителите „Маркели“, в който членуват 65 фирми и фермери от региона на Карнобат и Камено, обработващи около 220 хиляди декара земеделска земя. След кризата в бранша от последните две години към организацията се присъединяват 7-8 нови участници, с около 40 хиляди декара земя, които очевидно виждат необходимостта от професионално обединяване за решаване на проблемите в българското селско стопанство.

Пред Синор.бг председателят на „Маркели“ Данаил Иванов представи идеите на неговите колеги, които очевидно стават актуални за повечето земеделски производители – и то не само от сектора на зърнопроизводството.

Характерното за членовете на тази организация е, че в нея не членуват особено големи стопанства. Самият Иванов заедно със сина си, съпругата и един нает на трудов договор работник отглеждят зърнени и маслодайни култури върху 5 900 декара, така че това е една семейна ферма като повечето в региона. През годините той е успял да инвестира в солиден машинен парк, с който може да обработва и 10 хиляди декара, но огромният проблем с работната ръка го ограничава и затова днес той се води среден за мащабите на българското производство фермер. „Навремето имаше специализирани училища за селскостопанска техника, днес всеки от нас сам се обучава“, посочва Иванов.

На въпрос дали с този голям машинен парк не би искал да се сдружи с други земеделци, за да намалят разходите си, Иванов обясни, че от досегашната си практика като фермер се е убедил, че българинът не желае да се сдружава. „Той може да фалира, но иска сам да управлява стопанството си, понякога дори за елементарни неща не можем да намерим общ език“, посочва фермерът.

Ситуацията с нелоялната конкуренция от Украйна и последвалата криза с изкупните цени на зърното обаче коренно промени взаимоотношенията между бизнеса в България. Изискванията на Зелената сделка и прилагането на новата Обща селскостопанка политика наложиха нови проблеми, чието решение е по-лесно преодолимо, ако фермерите се обедянат, вместо да действат самостоятелно. Неслучайно за последните две години към съюз „Маркели“ се присъединяват осмина нови стопани, които очевидно се нуждаят от друг вид сдружаване. „Лично аз съм председател на „Маркели“ от две години и голямата ми цел е да направим сдружението така, че да работи като кооператив. Отдавна го обмисляме, а идеята е да купуваме заедно торовете, препаратите, семената и други основни консумативи. Същото се отнася и до продажбата на готовата ни продукция“. При общите покупки доставчиците правят отбивки от цената срещу изискването фермерите веднага да се разплащат при доставките.

Към момента всичките членове на „Маркели“ плащат за счетоводните услуги на общ счетоводител, на когото биха могли да възложат и други задачи. „Обмисляме идеята да обучим нашата служителка по очертаването на площите в кампаниите по директните плащания, така че постепенно ние да бъдем освободени от това административно задължение. Тя би могла също да придобие умения да сключва и споразуменията за ползването на земята, така че този вид услуги също да й се възложат срещу заплащане от колегите“, посочва Данаил Иванов.

Според европейските правила от 2025 година очертаването на земеделските площи ще става само електронно през СЕУ на фонд „Земеделие“, а общинските служби по „Земеделие“ няма да го правят както досега. „Големите стопанства имат обучени за целта хора, но при нас членуват малки фермери, част от тях нямат възможността сами да се обучават в това направление. Чрез кооператива нашите членове ще могат да ползват услугите на обучения от нас експерт и по този начин ще избегнем тежките административни дейности, които са сериозна пречка за работещите“, обяснява целите на кооперирането, което Иванов смята да прилага.

На въпрос на Синор.бг каква реколта очакват хората от региона и какви са прогнозите му за доходите на бранша, Иванов припомни, че за разлика от останалата част от страната сушата в региона е била изключително голяма. Да, пред април е паднал спасителен дъжд, благодарение на който все пак ще жънат, но добивите няма да са особено високи. Големият проблем за сектора остават неяснотите по изкупните цени на пшеницата и голямата себестойност на производство, която трябва да покрият. „Всички нас ни притеснява цената на вложените материали – „там ни стяга чипика“, както се казва. Защото, когато преди две години пшеницата като цена беше стигнала 680 лв. на тон, торовете бяха 1 800 лв./т. В момента цената на пшеницата е 380 лв. за т, докато амониевият нитрат се предалага за 550-600 лв. Тоест съотношението в цените зърно – торове от едно към три е паднало на едно към две. Не говоря за комбинираните торове, при които тонът се предлага от 800 до 1000 лв./т“.

Иванов припомня, че заради Зелената сделка цените за препаратите в цяла Европа също скочиха, понеже евтините продукти за растителна защита бяха забранени. „В момента на пазара няма хербицид за широколистни плевели, който да е по-евтин от 1,40 лв. на декар, докато преди 5-6 години струваше по 20 стотинки за декар. Хубав фунгицид под 5 лева на дка също няма, а преди той се предлагаше по 2 лв. на декар. Цяла Европа скочи точно заради тази зелена сделка. Не може всички ние да произвеждаме на висока себестойност, а да се конкурираме с държави, където екологичните правила нямат нищо общо с тези в ЕС. Вярно е, че безмитният внос от Украйна е един вид знак на солидарност с държавата, която понася щети заради войната. Но, ако тези разлики в цените продължат да ни притискат, още тази година ще има фалити в България. Почти всички от нас имаме кредити – било за техника, било за оборотни средства. Тези задължения към банките растат и това натрупване ще избие в един момент.

На въпрос къде той вижда изход от това положение, председателят на съюза припомни, че вече втора година членовете на Националната асоциация на зърнопроизводителите работят активно с правителството, за да прокарат онези законодателни инициативи, които биха защитили в една или друга степен сектора. „Говоря за крайно належащите промени при сключването на споразуменията за ползването на земите и арендните договори. При сегашната ситуация е нелогично едногодишните договори да продължават да съществуват. Всеки от нас планира какви торове да използва върху полетата си и след като години наред ти си ги подхранвал, изведнъж с тези едногодишни договори твоите парцели биват давани на друг, който изобщо не е инвестирал. Не може да хвърлиш за хиляда лева тор и догодина нивата да отиде при друг и вместо ти, той да се радва на хубавите добиви“.

Дали новите политици ще продължат практиката на тясно взаимодействие с браншовите организации – отговорът по решаване на техните проблеми ще се разбере само след месец. И то не само на родна почва, но и на ниво Европейски съюз.

Интервюто взе: Екатерина Стоилова

Данаил Иванов: Обмисляме идеята съюзът „Маркели“ да заработи като кооператив
2696
 

Последни материали
Виж
Приемът продължава до 31 юли
3 пъти повече заявления за държавна помощ за застраховане са подали стопаните досега
Професионална квалификация
Запишете се за курс за зърносъхрание и производство на фуражи
Особено в ограничени по площ градини
Предимства на вертикалното отглеждане на тиквичките
БФС
За пореден път фермери искат Гаранционен фонд за компенсиране при бедствия
По-малка административна тежест
Младите и малки стопани ще попълват по-малко документи при получаване на субсидиите по ПРСР
Заплатите в производството ще бъдат вдигнати с 10% от май
Директорът на „Ел Би Булгарикум“ представи оздравителен план на държавната компания
Свързани материали
Виж
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини