Липсата на достатъчни приходи от зърнената реколта през 2023 г. естествено доведе до леко намаление на засетите площи с пшеница през миналата есен и до доста по-драстично свиване при рапицата. Ако през есента на 2022 г. фермерите бяха засели 11 884 510 дка с хлебно зърно, то през миналата есен сеитбата беше върху 11 386 650 декара (спадът е с 4%).
Европейският съюз все по-трудно продава селскостопански продукти на света
Далеч по-сериозен отлив обаче имаме при рапицата, чиито площи паднаха от 940 840 дка, засети през есента на 2022 г., на 760 430 дка, или наамлението е с 19%. Същевременно, площите със зимен ечемик отбелязват ръст от 35%. И от 1 171 350 дека през есента на 2022 г. през миналата есен те са нараснали до 1 586 340 дка. Това показват актуалните данни на МЗХ за състоянието на пазара на зърнени и маслодайни култури през 2024 г.
През тази година обаче сеитбата на пролетните зърнени и маслодайни култури се движи със значително по-бързи темпове спрямо 2023 -та, очевидно защото е благоприятствана от подходящите климатични условия. Стопаните искат да компенсират намалението на площите с есенници, като увеличат сеитбата на пролетните култури – царевица и слънчоглед.
Към края на април 2024 г. засетите площи със слънчоглед в страната са с цели 64 на сто повече на годишна база, а при царевицата увеличението достига близо два пъти и половина. Ако през миналата пролет към този момент са били засети 4 110 200 дка със слънчоглед, то тази година имаме същински бум при маслодайната култура. Засетите площи надхвърлят 6, 756 млн. дка. Миналата година с царевица са били засети 1 485 600 дка, докато тази пролет са 3 609 000 дка.
Обяснението за това увеличение може би се крие в лекото раздвижване на износа на пролетни култури, което се наблюдава към началото на тази година. В рамките на първите пет месеца на настоящия сезон за пролетните култури (септември 2023 – януари 2024 г.) се отчита съществено увеличение на износа на царевица и слънчоглед спрямо година порано – съответно с 31,6% и 30,8%, посочват от МЗХ. И ако година по-рано експортът на царевица е бил само 251 200 т, то към януари 2024 г. вече е 330 600 т. При слънчогледа числата са съответно 267 100 т и 349 400 т.
Износът на пшеница остава най-стабилен. Общо експортираното количество пшеница от началото на юли 2023 г. до януари 2024 г. възлиза на 4,053 млн. тона – около два пъти над нивото отпреди една година. Водещи дестинации са Индонезия, Испания и Алжир, следвани от Южна Корея, Тайланд, Гърция, Египет и др.
