Учени от Българската академия на науките изготвиха дългоочакван от научната и природозащитна общност документ, регламентиращ картографирането на пясъчни дюни в България, съобщиха от пресцентъра на Българска академия на науките. На 17.01.2024 г. Министърът на околната среда и водите одобри „Методика за картографиране, определяне на граници и типа пясъчни дюни за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК)“.
Изготвянето на методиката е възложено от МОСВ на специалисти в областта на фитоценологията от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) и крайбрежната геоморфология от Институт по океанология (ИО) към Българската академия на науките. Въвеждането на регламент при изпълнението на процедурите по картографиране на дюнни форми на релефа и дюнни местообитания, базиран на интердисциплинарен подход и определящ съчетаването на геоморфоложки, геоложки, дистанционни и фитоценологични изследвания, гарантира научно обосновано и достоверно отразяване на крайбрежните пясъчни дюни в специализираните кадастрални карти и регистри и тяхното бъдещо опазване. Методиката интегрира научните познания и методи с нуждите на администрацията за правилното прилагане на законодателството, свързано с определянето и опазването на пясъчните дюни.
При разработването на методиката и формулирането на съвременна и научно издържана стандартна процедура за доказване на наличието, обхвата и характеристиките на дюнния релеф и дюнните природни местообитания, са взети предвид всички съществени научни публикации и литературни данни, свързани с крайбрежната геоморфология и фитоценологичните характеристики на дюните и природните местообитания и растителност, свързани с тях, както на международно, така и на национално ниво. Разгледана е и съществуващата информация за уязвимостта на дюнните местообитания, особено от засилващия се антропогенен натиск в крайбрежните територии, както и различните усилия на институциите и проблемите при тяхното проучване и опазване.
Методиката е разработена от авторски колектив: част „Крайбрежна Геоморфология“: гл. ас. д-р инж. Богдан Проданов, секция „Динамика на бреговата зона“ към ИО-БАН; част „Фитоценология“: гл. ас. д-р Магдалена Вълчева, Чавдар Гусев, доц. д-р Десислава Сопотлиева, отдел “Растително и гъбно разнообразие и ресурси” към ИБЕИ-БАН, и е рецензирана от водещи специалисти в съответните области: доц. д-р Ахинора Балтакова, катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“ и проф. д-р Росен Цонев, катедра „Екология и опазване на околната среда“ към БФ на СУ „Св. Климент Охридски“.
