За да защити българското производство, в последното си искане за продължаване на забраната върху вноса на храни от Украйна, България намалява броя на забранените импортни стоки от 4 на 3, с предложение ветото да продължи до края на 2023 г. В новия списък на защитените стоки България настоява да се включат слънчогледът, нерафинираното олио и сухото мляко (при досегашните пшеница, царевица, рапица и слънчоглед). Това съобщи министърът на земеделието и храните Кирил Вътев след днешната си извънредна среща с представители на браншовите организации на зърнопроизводителите с производителите на растителни масла и др., които обсъждаха позицията на България за евентуално вдигане на забранато върху вноса на слънчоглед.
Сега действащата забрана беше въведена преди три месеца и важи до 15 септември. На днешната среща производителите на олио са поискали забраната върху вноса на слънчоглед да се вдигне, защото наличните количества българско семе не били достатъчни за капацитета на рафинериите. След двучасови преговори фермери и преработватели се договорили окончателно решение да се вземе в средата на септември, когато ще има яснота за реколтата от маслодайно семе и точно какви ще са потребностите на рафинериите от суровина.
Министър Вътев посочи, че от досегашните преговори на България с Полша, Румъния, Унгария и Словакия Полша иска защита при вноса на меки плодове от Украйна, а останалите държави са посочили други продукти, чийто пазар е застрашен заради безмитната продукция от Украйна. Четири от държавите са поискали от ЕК забраната за вноса да се удължи до 31 декември, само Румъния, която е най-близо до Украйна настоява това вето да продължи до 30 юни 2024 г.
България иска помощ за разширяване на пристанищата
Пред журналисти председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите представи мотивите на бранша вносът на слънчоглед да остане забранен. „Единственаа цел на земеделците е да успеем да реализираме продукцията си навреме, а с подобен внос ще се повтори блокирания пазар от миналата година". В същото време през последните 3 месеца производителите са успели да продадат 600 хил. т от залежалите складови наличности, но на цени, които са с 40% под себестойността им. „Миналата година разходите за производство достигнаха 1000 лв. на тон, докато това лято ние продавахме между 700 и 750 лв.”, посочи Проданов.
Браншът се е съгласил от списъка да отпаднат пшеницата, тъй като миналата година проблемът за нейната реализация беше в държавите от ЕС, които предпочетоха безмитното зърно от Украйна пред по-скъпото българско производство. Очакванията им за тази година са отново да си върнат пазарите, посочи Проданов.
Екатерина Стоилова
