Последните защитни мерки за зърнопроизводителите, въведени от служебния кабинет с идеята да отпушат износа на българска пшеница от страната преди жътва, очевидно не дават резултати. Според агростатистиката, обявена вчера от земеделския министър Явор Гечев пред депутатите от земеделската комисия, към 30 април складовите наличности само от хлебна пшеница, възлизат на 1,9 милиона тона. Сравнени със запасите от пролетта на миналата година, когато към 30 април 2022 г. те са били 1,1 млн. т, сегашната ситуация е доста по-сложна, защото за цялата стопанска година тогава страната ни изнесе близо 4 милиона тона. Докато от юли 2022 г. до момента експортът е едва от 923 хил. т пшеница.
„Заради срива в цените бизнесът ни е принуден да продава под себестойност”, припомни министърът. И призна, че за да бъдат освободени огромните складови наличности преди новата реколта, страната ни дори логистично не разполага с механизми за подкрепа. „Заради военните действия търговията през Черно море остава затруднена. Опитваме се да договаряме алтернативни коридори с нови партньори към Средиземно море”, обясни Гечев на депутатите. Преговаря се и с украинците, защото като почти съседни държави бихме могли да осъществим общи варианти за търговия. Предвид спецификата при износа на зърно за африканските държави, които трудно могат да плащат накуп зърнените доставки, най-удачно е да се ползват гаранционни фондове, които да подпомогнат клиентите с разсрочени плащания. „За да може и двете страни в сделките да не бъдат ощетявани, е важно фермерите навреме да получават средствата за реализираната реколта, което би било възможно чрез системата на гаранционните фондове”, посочи още земеделският министър.
Той обаче не се ангажира със срокове, в които България, Украйна и другите държани от Черноморския регион биха могли да въведат тези алтернативни канали при търговията със зърно.
