Седмичните данни за изкупните цени на основните зърнени култури не дават дори слаби надежди, че сривът в цените на основните зърнени и маслодайни култури ще спре. По данни на Министерството на земеделието, оповестени на 18 април, само за месец цената на тон слънчоглед е паднала с още 19,2%, достигайки 742 лв. за тон, а на пшеницата – с 15,2%, или 423 лв. за тон. Поевтиняването при фуражната пшеница е по-голямо – с 15,8%, или за тон цената е била 404 лв. Дори в рамките на седмица имаме поевтиняване съответно с 8,3% при слънчогледа, 4,9% при хлебното зърно и и 6,5% - при фуражната пшеница.
На годишна база ценовите сривове са още по-зашеметяващи – при слънчогледа цената се е сринала с 57,8%, при хлебното зърно – с 32,5%, а при фуражната пшеница – с 33,9%.
Катастрофични са данните и за износа, като тук експертите са направили сравнение с експорта, реализиран към края на 2020 г., в края на 2021 г., когато темповете на износ от страната бяха чувствителни, и експорта в края на 2023 г., когато безмитният внос от Украйна в ЕС сложи край на българския експорт. Числата от статистиката го доказват – ако през декември 2020 г. износът на пшеница е надхвърлял 3,5 млн. тона, то през същия месец на 2021 г. износът вече е 5,8 млн. т. За да се стигне до декември миналата година, когато от България са изнесени едва 1,58 млн. т, или браншът е на минус с 52,5%.
Подобно е състоянието и при търговията с царевица, където през декември 2020 г. са експортирани 1,7 млн. т, през 2021 г. - 1,6 млн. т, за да стигнем до декември 2022 г. – с изнесени едва 167 тона. Или страната ни е едва на седмо място по експорт на пшеница през миналата година в Европейския съюз, като на първо място е Франция – с 11,1 млн. т, Германия – 3 млн. т, Румъния – 2,6 млн. т, Полша – 2,3 млн. т. Пред нас са дори двете прибалтийски държави – Латвия (1,8 млн. т) и Литва (1,75 млн. т)!
В същото време прогнозите за световното производство на основните зърнени и маслодайни култури за стопанската 2023-2024 г. сочат, че тази година реколтата от пшеница в световен мащаб ще бъде по-малка от миналогодишната , като общо ще бъдат произведени 787 млн. т пшеница, както гласи последният доклад на Международния съвет по зърното, оповестен на 20 април т.г. Миналата година светът произведе рекордните 803 млн. т. Добрата новина е, че през 2023 г. ще има лек ръст и в световното потребление на хлебно зърно, така че не би трябвало да се очакват особени промени в цените.
Известно е обаче, че транспортните коридори от Украйна ще бъдат продължени, така че вътрешните цени на двете култури, които родните фермери не успяха да реализират, ще останат замразени на изключително ниски цени.
