Начало » Новини » Коментари
18.04.2023 г.

Ротация и други практики от „предварителната условност”

Втора част
Ротация и други практики от „предварителната условност”

Посеви със синап Снимка: sinor.bg

Във втората част от поредицата за „предварителната условност”, с която Синор.бг припомня на читателите защо субсидирането ще става при спазване на задължителните екологични стандарти, се спираме върху важни практики, свързани с избора и последователността на отглежданите земеделски култури, както и дейности, свързани с подобряване състоянието на почвата. И това е свързано с факта, че в близко бъдеще в България се очакват съществени промени в естествените цикли на културите като по-ранно цъфтене на дърветата, по-дълга вегетация при лозята и други, което ще оказва влияние върху крайните добиви.

При зърнените култури се очакват по-нататъшно свиване на междуфазните периоди от цъфтежа до узряването. По-краткият репродуктивен период също би означавал по-малко време за наливане на зърното, което би имало отрицателно въздействие върху добивите. Затова и в Стратегическия план, влизащ в сила от 2023 г. подпомагането по екосхемите ще се дават за голяма част от тези опазващи природата агротехнически мероприятия. Ето и 

Първа част на "предварителната условност"

Диверсификацията на културите представлява отглеждане на няколко различни култури в стопанството с цел избягване на монокултурното производство, което може да доведе до намаляване на почвеното плодородие, увеличаване на проблемите със защитата от болести, неприятели и плевели, което пък от своя страна е предпоставка за по-големи нива на влагане на торове и продукти за растителна защита.

Изискванията, прилагани в настоящия програмен период, включват следните правила.

В стопанство с обработваема земя между 10 ха и 30 ха (включително) земеделският стопанин трябва да осигури поне 2 различни земеделски култури. Основната култура не трябва да обхваща повече от 75% от обработваемата земя. Стопанство с обработваема земя над 30 ха следва да има поне 3 различни земеделски култури. Основната култура не трябва да обхваща повече от 75% от обработваемата земя, а двете основни култури – не трябва да са повече от 95% от обработваемата земя. Изискването за диверсификация не се прилага, когато повече от 75 % от обработваемата земя се използва за производството на треви или други тревни фуражи, засята е с бобови култури, оставена е под угар или съчетава тези употреби, както и ако е постоянно затревена площ, за производството на треви или други тревни фуражи или за производството на култури под вода. Не се прилага за ферми, в които обработваемата земя е до 10 ха.

Ротация на културите и управление на сеитбообращението – това е научно-обосновано редуване на културите по време и място върху определена площ на дадено стопанство. Редуването по време се състои в смяната на културите през последователните години на едно и също поле. Редуването по място се състои в последователното преминаване на всяка култура през всички полета. Редуването трябва да отговаря на изискванията на съвременната агрономическа наука, да бъде рационално, да осигурява икономически изгодна структура на културите за стопанството, да бъде съобразено с екологичните изисквания на културите и да отговаря на теренните и релефни условия.

За да се осигури редуването на културите по време и място, е необходимо общата сеитбооборотна площ да се раздели на отделни полета (най-често 4-6). Парцелите обработваема площ, които се заемат от една или няколко култури (когато се образуват сборни полета) и които имат приблизително еднакви размери, се наричат полета на сеитбообращението.

Видовете сеитбообращения се разделят условно на три типа – полски, специализирани и противоерозионни.

Полски сеитбообращения. В тях се отглеждат главно зърнени житни култури (пшеница, ечемик, овес, царевица), зърнени бобови култури (фасул, соя, леща и др.) технически култури (слънчоглед, захарно цвекло, памук, лен) и др.

Специализирани сеитбообращения. Обикновено предназначението на основната отглеждана култура дава наименованието на пециализираните сеитбообращения. У нас в определени райони се налага да се създават следните видове специализирани сеитбообращения: противоерозионни, фуражни, оризови, тютюневи, памукови, конопени и зеленчукови.

Противоерозионни (почвозащитни) сеитбообращения. Те се въвеждат на участъци с по-големи наклони (над 5 – 60), застрашени от ерозия. При тях в състава на културите, включени в сеитбообращението, се увеличава относителният дял на многогодишните треви и на зимните житни култури, които заемат повече от 50% от площта. Полетата се разполагат с дългата им страна по посока на хоризонталите, а при ветрова ерозия напречно на посоката на преобладаващите ветрове. При възможност се проектират парцели с по-малка ширина. Осигурява се редуване на парцелите с окопни култури с парцели, засети с култури със слята повърхност.

Мисия за защита на почвите

Върху площите с много висок ерозионен риск окопни култури не се включват в сеитбообръщенията. С висок противоерозионен ефект са и уплътнените с предкултури сеитбообръщения. Подходящи предкултури са зимният грах и зимният фий като самостоятелни посеви или в смес със зимен ечемик или овес. Посевите от предкултури може да се ползват и за зелено торене, като се заорат с пролетните обработки преди засяването на основната култура. С много високо почвозащитно въздействие са тревополните сеитбообръщения. Когато в тях се включват многогодишни треви, те може да се отделят в сеитбооборотен клин за 4-5 години.

Ползи: Намалена употреба на ПРЗ и торове, чрез включването на бобови култури. Намаляване на заплахите от ветрова и водна ерозия на площите заети с покривна растителност.

Недостатъци: Допълнителни разходи, поради по-големия брой и различие на отглежданите земеделски култури (техническо оборудване, логистични и маркетинг и планиране).

Съвместно отглеждане на повече от една земеделска култура

Отглеждане на култура в междуредията или паралелно отглеждане на повече от една култура върху една и съща площ се прилага предимно от по-дребни стопанства, но избраните земеделските култури трябва да са съобразени с климатичните характеристики на района.

Ползи: Увеличава се производителността на земята, защото пести площ. Намаляване на влиянието на плевелите и вредители. Подобряване на съдържанието на хранителни вещества в почвата при отглеждане на бобови растения.

Недостатъци: Ограничения в техническото оборудване за събиране на реколтата. Изборът на култури е базиран на агроекологичните характеристики в района.

Практики за управление на хранителните вещества и торене (NPK) – баланс на хранителните вещества. Внасянето на минерални торове трябва да се извършва при отчитане на потребностите на планираната култура, която ще се отглежда въз основа на извършени анализи за наличието на редица микроелементи и остатъци на азот, фосфор и калии в почвата. При изчисляване на нормата на торене се отчитат редица показатели като почвен вид и минерален състав, култура- предшественик, съотношение между N/P/K.

Количествата минерални торове и хранителни вещества се внасят само на база прецизно изчислена торова норма. Категорично е отречена практиката за внасяне само на азотни торове. Търси се изискуемия баланс минимум между N/P/K, изчислен за конкретната култура и конкретното поле, върху което ще се отглежда. През новият програмен период се предвижда използването на специализиран софтуер - Farm Sustainability Tool for Nutrients (FaST), който ще калкулира необходимите торови норми и потребности от хранителни вещества. От агрономическа и икономическа гледна точка FaST ще спомогне за увеличаване на добива на отглежданите култури и регулиране на внасяните торове и хранителни вещества.

Управлението на хранителните вещества ще доведе до екологични ползи, като: намаляване на емисиите на парникови газове и ограничаване замърсяването на подземните води и реките, резултат от неправилно внесени и неусвоени торове и хранителни вещества в почвите, подобряване на качеството на водата и почвата.

Екологични схеми

За прилагане на тази практика, земеделският стопанин трябва да разполага с данни по парцели за съдържанието на основни хранителни вещества в почвата, както физични и химични показатели. Фермерът е необходимо да има достъп до специализиран софтуер, посредством който ще може да се управляват хранителните вещества върху площите в стопанството след въвеждане на резултатите от почвен анализ. Софтуерното приложение се предвижда да е доброволен елемент от предварителните условия („условността“), като може да бъде прилаган в рамките на съвети в земеделието или да бъде предвиден стимул за неговото прилагане.

Ползи на устойчивото развитие на земеделското производство. Подобряване на почвената реакция (при критично ниска киселинност на почвения разтвор) чрез торене с азотни торове различни от амониевата селитра. Намаляване на нитрати и фосфати в овърхности и подземни води и процесите на антропогенната еутрофикация. Увеличаване на приходите, ефективността и устойчивостта на земеделските стопани.

Недостатъци: Голяма част от земеделските стопани, които имат по-малки по размер стопанства, не са подготвени да прилагат дигитализиран инструмент за управление на хранителни вещества в селскостопанските си практики. Трудно е да се предположи, че е налице информация по парцели за съдържанието в усвоима форма на азот, фосфор, калий, органично вещество, pH, карбонати, вредни соли и други физични и химични показатели.

Торене с променлива норма (ТПН). Торенето може да бъде фиксирано (с единна норма за целият парцел) или променливо (според нуждата на растенията в отделни зони). Основава се на различното състояние и развитие на растенията. Има два подхода за прилагане – за изравняване на добивите от различните зони и за увеличаване на добивите от силните зони. При първия се увеличава нормата на торене в слабите зони, а в силните намаля. Известни са проучвания, които сочат, че не винаги добивите от слабите и силните зони се изравняват, защото слабите зони могат да бъдат в резултат на други ограничаващи фактори – киселинност на почвата, степен на задържане на влага в почвата, липса на други хранителни вещества и др. При втория подход се внася повече тор на по-силните зони и по-малко на по-слабите. Прилага се за да се извлече максимално потенциала на силните зони. За прилагане на променливо торене, съобразно нуждите на растенията, земеделският стопанин трябва да извърши предварително почвен анализ на площите. На база получените резултати се изработва план за торене. Така се постига изравняване на добивите от различните зони и се увеличават добивите от силните зони.

Ползи: Балансирано използване на хранителните вещества от растенията, съобразно нуждите им. Диференцирано хранене на растенията. Опазване на почвата от торене с норми, не по-високи от необходимите. Възможност за увеличаване на добивите.

Недостатъци: Необходимост от техническо оборудване, както и стимулиране на процеса по прецизно торене чрез проби и план за торене.

Торене с микробиални торове. Микробиалните или т.нар. „живи торове“ са вещества, които съдържат живи микроорганизми, които при прилагане върху семена, повърхности на растенията или почва колонизират ризосферата или вътрешността на растението и насърчават растежа чрез увеличаване на предлагането или наличието на основни хранителни вещества към приемното растение. Тези торове добавят хранителни вещества чрез естествените процеси на азотно фиксиране, разтваряне на фосфора и стимулиране растежа на растенията чрез синтеза на вещества, стимулиращи растежа. Очаква се за в бъдеще микробиалните торове да намалят значително употребата на химически торове и пестициди.

Ползи: Намалена употреба на минерални торове. Подобряване на достъпността на хранителни вещества. Подобряване на биологичната активност и почвено плодородие.

Недостатъци: Недостатъчно разпространение и изследване на ефекта от приложение, Необходимост от консултации и обучения.

Торове от естествен произход – оборски тор и компостни материали. Прилагане на оборски торове, които поради по-бавната си минерализация и достъпна форма осигуряват хранителни вещества в дълъг период от растежа на културите. В зависимост от състава различните видове оборска тор действат повече или по-малко като органични подобрители. Оборският тор поддържа равновесието по отношение на въглеродните запаси в почвата, спомага за подобряване буферната и поглъщателна способност на почвата и влияе благоприятно върху физичните и механични свойства на почвата. При минерализацията на оборския тор почвата се обогатява с въглероден диоксид и така се увеличава разтворимостта на редица хранителни вещества.

Добре съхраняваният оборски тор съдържа всички важни за астенията микро- и макроелементи – азот, фосфор, калий, манган, магнезий, цинк и др. Той съдържа и редица стимулатори на растежа (ауксини, хормони, витамини, ензими), както и въглехидрати (захари, целулоза), които влияят върху плодородието на почвата. За поддържане на почвеното плодородие е необходимо всички органични отпадъци от растителен и животински произход да се подлагат на специална технология наречена компостиране, за да се разложат до по-прости органични съединения и да се преобразуват в органични торове. В практиката най-често се компостират животински екскременти, слама, смесени растителни отпадъци, биологични остатъци от преработка във фермата и др.

Добри резултати се постигат при внасяне на оборския тор концентрирано в дълбочина на почвата. Същият има добри водозадържащи свойства и 1 кг тор задържа около 2 л вода в зоната на кореновата система на растенията. За целта е необходимо да се разполага с машина за внясяне на водозадържащи материали в почвата.

Ползи: Намалена употреба на минерални торове. Намален риск от замърсяване на почвата и водата. Подобряване на биологичната активност и почвено плодородие.

Недостатъци: Трудности при оптимизирането на достъпната форма на усвояване на азотните съединения. По високи разходи за органичните торове и компоста, в т.ч. за транспортиране, когато не са продукт на стопанството. Разходи за съхранение, когато е продукт на стопанството.

Други практики за секвестиране на въглерода /напр. добавяне на биовъглен, отпадъчни продукти и биоресурси/. Биовъгленът е перспективен почвен подобрител. Прилагането му в почвата е сравнително нов подход, който води до подобряване на нейните физико-химични свойства, биологичния й статус и съответно до увеличаване на добивите. В биовъглена въглеродът е в устойчива, трудно минерализируема форма, която постепенно се освобождава в минералното хранене. Добавянето на биовъглен в почвите води до секвестиране на CO2 от атмосферата, спомага за намаляване емисиите на други по-мощни парникови газове като N2O и CH4. За разлика от другите почвени подобрители, биовъгленът има дълго последействие.

Избор на подходящи сортове, селекция на сортове, приспособени към изменения на климата. Включване на бактерии за противодействие на патогените. Използването на устойчиви към болести и неприятели и добре адаптирани към почвените и климатичните особености на отделните райони сортове земеделски култури води до намаляване на употребата на пестициди и намаляване на загубите от засушаване, ниски и високи температури.

Гниенето на кълновете и пониците, кореновото и базичното гниене в по[1]късни фази от развитието на житните култури със слята повърхност са сред болестите с голямо икономическо значение. Основни причинители на тези заболявания са почвообитаващи, фитопатогенни гъби. Използването на устойчиви сортове, както и стимулирането на развитието на подходяща микрофлора чрез смесване на семената с бактерии могат да окажат възпиращо действие срещу широк набор от почвени фитопатогени.

Ползи: Устойчивост и подобряване на добивите, противодействие на вредителите при намалена употреба на ПРЗ и торове.

Недостатъци: Достъпност на технологията и допълнителни разходи за използване на технологията.

(В следващия текст очаквайте подробности за зеленото торене, междинните култури, протеиновите култури и др.)

Ротация и други практики от „предварителната условност”
12102
 

Последни материали
Виж
При липсата на работна ръка и нежелание за изкупуване от фирмите
Прибирането на реколтата от череши в Кюстендилско е пред провал
Обсъжда се удължаване с година на срока за разплащане по ПРСР 2014-2020
Настояваме за премахване или двойно увеличаване на тавана за украинската помощ
Събитието започва утре в Пловдив
Министерство на земеделието организира конференция за биологичното производство
104,56 лв. на ха е ставката по еко схемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал
НАЗ иска премахване на самоконтролът за остатъци от пестициди
Ягодовият акар застрашава не само бъдещата реколта, но и растенията
Свързани материали
Виж
Въпроси и отговори за кандидатстване в Кампания 2023 г.
Едни и същи площи могат да се заявяват като угари няколко поредни години
Семинар на НАЗ - разяснения по Стратегическия план
Ставките и размерът на площите при разнообразяване на културите след 2023 година
В Стратегическия план
Зърнопроизводителите настояват вместо ротация България да прилага разнообразяване на културите
Модел за противодействие на геополитическите влияния
Танева съветва земеделците да търсят нови пазари при криза
Анализ
Алън Матюс: Диверсификацията на културите – скъпа, сложна и неефективна
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини