Към края на март наличните складови запаси от пшеница, царевица и слънчоглед достигат близо 6 милиона тона (5 943 940), което се случва за първи път броени месеци преди новата жътва. Данните на статистиката са изнесени пред вчерашния Консултативен съвет по зърното, проведен в Министерството на земеделието. Разбивката по култури е 3 070 102 т пшеница, 1 555 405 т царевица и черен маслодаен слънчоглед - 1 318 433 т.
Колкото до мерките, предприети до момента от служебния кабинет, от вчерашното заседание става ясно, че България си стои в режим на очакване нещо да се подобри. Страната ни настоява за допълнителна защита от Европейската комисия за българските земеделски производители, извън вече одобрените 16,75 милиона евро от кризисния резерв, с които ще бъдат обезщетени зърнопроизводителите. Самите фермери са изчислили, че тази помощ е под 1 лев на декар, с което не може да се покрият огромните разходи – към момента себестойността за отглеждането на пшеницата достига 280 лв. на дка, посочи за Синор.бг земеделски производител от Ямболско.
Пред фермерите земеделският министър Явор Гечев е припомнил, че президентът Румен Радев изпрати съвместно писмо с лидерите на Унгария, Румъния, Полша и Словакия до председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, в което ясно се защитава националната позиция, според която ЕК да въвежда временни мита за украински стоки, застрашаващи вътрешните пазари на държавите-членки.
В кореспонденцията се предлага да бъдат налагани временни депозити при внос на определени продукти, ако бъдат надвишени възможностите на съответната страна за складиране и преработка с цел по-равномерно разпределение на количествата на единния пазар. „България също така предлага ЕК да осигури допълнителни мерки и гаранции за ускоряване на експорта на зърно в посока трети страни“, е уточнил министър Гечев. Тези искания бяха изложени по време на разглеждане на удължаването на Регламент (ЕС) 2022/870 за либерализиране на търговията. До този момент обаче Съветът на ЕС все още не е взел решение.
Участниците в Консултативния съвет са били запознати с обзор за тенденциите на вътрешния и международния зърнен пазар, както и с актуална информация за състоянието на посевите в страната след обследване, проведено в периода 24-30 март. Засетите площи с есенни култури през 2022 г. включват 11 843 070 дка, или 1 184 307 ха пшеница, 1 156 120 дка, или 115 612 ха ечемик, 75 140 дка, или 7 514 ха ръж и 130 790 дка, или 13 079 ха тритикале. От засетите 1 039 550 дка, или 103 955 ха рапица в резултат на неравномерните валежи са пропаднали 86 590 дка, или 8 659 ха.
Илия Проданов: Зърно за 4 млрд. лв. стои по складовете
Данните показват, че оценката на моментното състояние на обследваните посеви е „добра“ до „много добра“ за 83% от площите с пшеница (аналогично спрямо 2022 г. – 84%) и при ечемика 81%, аналогично спрямо предходната година. Фитосанитарното състояние на обследваните посеви се определя като добро. През следващите месеци, при наличие на подходящи агрометеорологични условия, подхранване на посевите и провеждане на растителнозащитните мероприятия, се очаква нормално развитие на есенниците. Предвид моментното състояние на посевите с пшеница и ечемик, се очаква формирането на много добра зърнена реколта през 2023 г.
