Няма земеделски бранш в България, който да посреща с благодарност предложените от агроведомството интервенции за подпомагане, разписани в Стратегически план за развитие на земеделието до 2027 г. А най-големи са критиките от сектора на плодовете и зеленчуците, където въпреки разединението при браншовите организции самите производители (малки и средни фирми) са напълно единодушни в исканията си. И това, което ги обединява, е невъзможността още през 2023 г. да се възползват от някои екологични схеми, защото ниските ставки просто ги правят неработещи.
Първото голямо искане на градинарите е за „справедливо включване на сливите и десертното грозде в групата на основните плодове по CIS (32) – обвързано с производството подпомагане на доходите”, четем в писмо, разпратено към земеделците от техни колеги. Фермерите припомнят, че ако тези сливи и грозде се отглеждат в планински райони, подпомагането е цели 121,46 евро/дка (242 лв./дка). Но ако градините са в плодородни райони, ще получат подпомагане от 90 лв./дка, като досега са получавали по 94 лв./дка. И основателно питат на какво основание е тази промяна. В същото време за един дка пасище, което ще се използва 10 дни по различните схеми, без да има разходи за подръжката му, ще се превежда по 121 лв./дка. Затова и в своето писмо градинарите питат как така за сливите и десертното грозде, които са късни плодове и с много обработки, ставките са едва 90 лв./дка, а за пасищата – с 30 лв. на декар повече. Очакват администрацията да им отговори.
Градинарите искат промени и в схемата за обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове и зеленчуци в планинските райони, защото очевидно заделеният бюджет е силно надценен - 11 538 510 евро /23 млн. лв./. По план се очаква с тези пари да се субсидират 1 267 земеделски стопанина, които ако обработват по 1,5 ха, това са максимално допустимите площи, нещо сметките не излизат. При 1 900 ха, умножени по 1214,58 евро = 2 308 309,2 евро – т.е. по-малко от 5 млн. лева. Затова и реалните стопани питат „какво ще стане с останалите 18 милиона лева. Отговарйки си, че или ще бъдат прехвърлени към други сектори, или пък и там са измислени някакви измислени плащания за източване на средства.
Овощарите настояват в схемата I.В.8. – „разнообразяване на културите” градинарите настояват да се включат и трайните насаждения.
По отношение на екосхемите от втория стълб фермерите смятат, че те са напълно неизпълними. И обясняват защо.
При II.A.11. – „Намаляване продуктите за растителна защита и торове, с провеждан контрол в краен продукт” бюджетът е 100 млн. евро, при ставка от 250,02 евро на хектар. Разделено по 5-те години, за които стопаните поемат ангажимент, ставката е 50 лв./дка. Ето какви обаче ще бъдат разходите на фермерите, за да получат тези субсидии – средства за почвени анализи; анализи на всеки продукт, пускан на пазара; не се използват тотални хербициди; информацията за пробите трябва да се предава в Разплащателната агенция; продукцията пък ще се продава на определени места с определени изисквания и многобройната документация, която трябва да се съхранява 5 години.
Те задават още един въпрос - защо се въвежда схема за отглеждане на пасищни свине и то дори биологично? „Преди години се предложи схема за отглеждане на био зайци върху пасища, но след реакцията на фермерите тя беше отложена. Сега се прилага в друг вариант с отглеждане на био свине – това не е ли за схемаджии, при положение че след африканската чума унищожиха дори домашните свине? Винаги, ако въобще съществува някаква зараза, идва от пограничните зони и то най-вече с Турция и Румъния – т.е. източна България, там където се среща Източнобалканската свиня. Защо след онази печална практика сега залагат отглеждането й на свобода, питат градинарите. Според тях БАБХ няма никакъв капацитет да прави проверки на дивите свине - всяка от тях живееща на площ над 3 дка – има ли я или я няма? Как ще им се поставят ушните марки или те ще са освободени от тях? Как ще се установи, че свинете се хранят с биологична храна, ако въобще се хранят и съществуват. Затова и производителите на плодове и зеленчуци предполагат, че „вероятно се цели да се покрият над 30% виртуални животни, а те реално са най-виртуалните”. И за тяхното кандидатстване животновъдите ще получават по 60 лв. на бройка.
Заключението в писмото е, че има дискриминация за сектор „Плодове и зеленчуци” спрямо останалите производства и Стратегическият план го доказва. Вижда се не само от инвестиционните програми по Втория стълб, но и от държавните помощи, където единствените компенсации са по линия на помощта де минимис.
„Оперативните програми за сектора ни са малко на брой - три за 2024 г. и по 4 за 2025 -2027 г., като за тази година няма бюджет. С това се подпомага нашия „приоритетен” сектор за доставки и добавена стойност на продуктите”, иронично заключават стопаните. Общият бюджет за сектора е 3 451 273, 10 евро – т.е. около 7 млн. лв. /2024 г. – 3 програми за 690 254,63 евро и за 3 следващи години – 4 програми за 920 339,50 евро", се посочва в писмото.
