Начало » Важно за фермера » Растениевъдство
03.02.2023 г.

Пореден шанс за протеиновите култури да се настанят на пазара

Стратегически план
Пореден шанс за протеиновите култури да се настанят на пазара

Грахови полета в Южна България Снимка: sinor.bg

Предишният програмен период 2014 – 2020 г., в който с насърченията за протеиновите култури европейските законовадетели очакваха площите да се увеличат, тъй като тези растения са естетвени източници за торене на почвите, само че за българските производители стимулите не помогнаха. А причината за това беше липсата на обвързващи механизми, така че родните земеделци да намерят пазари за лещата, боба, граха и всички останали полезни зеленчуци, които преди 1989 г. не се внасяха, а се произвеждаха у нас. Сега сме на прага на новия програмен период, където в Стратегическия план за развитие на земеделието производството на протеинови култури отново ще бъде подпомагано.   

Големият въпрос обаче е, дали при дъмпинга на вносните продукти от Азия фермерите ще намерят пътя към този тип производство. Все пак, за хората, които имат амбицията да се занимават с този бизнес, ще припомним основните характеристики, тъй като сортовото разнообразие е изключително голямо, а в Европа се отглеждат основно грах, соя бакла, лупина и фий.

Освен че са богати на белтъчини, те имат важно значение за естественото почвено плодородие. Включването им в сеитбооборотните схеми като предшественици на други култури намалява азотното торене и затова се прилага в биологичното земеделие. Експертите съветват всеки производител сам да избере каква бобова култура да избере. При зърнено-бобовите култури, типично пролетните нахут, леща, фасул ориентацията трябва да бъде към ранни и средноранни сортове с къс вегетационен период и сравнително добра устойчивост на ниски температури рано през пролетта.

Ако пък растенията са за фураж (особено за зелена маса, но може и за зърно), за предпочитане е да се използват зимни сортове грах, бакла, обикновен фий, бурчак. В такъв случай реколтата е готова с 20 дни по-рано от пролетно засетите. Тези сортове използват зимно-пролетната влага и осигуряват през годините стабилни и сигурни добиви. Затова производителите трябва да търсят и използват при възможност зимни сортове грах, фий, бакла, съветват експерти.

При кисели или слабо плодородни почви могат да се отглеждат бяла лупина (Lupinus albus), бурчак (Vicia ervilia), обикновено секирче (Lathyrus sativus). Тези култури не са много познати на нашите производители, но определено биха могли да се включат в структурата на протеиновите култури и да заемат площи, които не са подходящи за традиционно отглежданите бобови растения - грах, соя, нахут и др. Едно от най-важните условия за ефективността на производството при типично пролетните зърнено-бобови е търсене и въвеждане на сухоустойчиви видове с кратък вегетационен период. Включването на разнообразието от видове, сортове и форми от зърнено-бобовите култури в производството е важна алтернатива за бъдещето на земеделското производство.

В Европа са създадени зимни и пролетни сортове от грах, бакла, бяла лупина, обикновен фий и бурчак. Само пролетни сортове се предлагат при соята, синята и жълтата лупина.

Устойчиви на високи температури са соята, следва нахутът, грахът, синята, бялата и жълта лупина. Не се препоръчват фията, бурчакът и баклата. При почвено засушаване може да садите жълта и синя лупина, нахут, обикновен фий и бурчак. Макар и по-слабо толерантни към сушата са също грахът и бялата лупина. Със сигурност соята и баклата не могат да се отглеждат без напояване. Грахът и баклата са много по-устойчиви на ниски температури от обикновения фий и бурчака. Сравнително добра толерантност притежава бялата лупина, но е важно на какви почви е засята.

Соята е типично южна култура и не издържа ниски и отрицателни температури. Синята и жълтата лупина са уязвими на отрицателни температури.

Грахът е най пластичната от бобовите култури и предоставя най-голям избор на сортове, вписани в сортовата листа на страната и Европа. Биологичните особености на граха дават възможност в нашата страна той да се отглежда успешно като зимна и пролетна култура, поради което към него има по-голям интерес в сравнение с другите видове от тази група.

Отглежда се предимно при неполивни условия, почти не се напада от болести. При необходимост може да се извежда ефективна химическа борба с плевелите, която е по- наложителна при пролетна сеитба.

Засят през есента на добре подготвени площи, навреме и с подходяща сеитбена норма, той изпреварва развитието на плевелите и обикновено посевите през пролетта са чисти. Прекъсването монокултурата на пшеница с грах допринася за намаляване вредното влияние на безсменното й отглеждане.

През последните години наравно с нахута, баклата и лупината освен за концентриран фураж сухото зърно на граха в Европа се включва в производството на брашно за хранителната промишленост, като заема важно място при приготовлението на бисквити.

В света сортовете грах не се разделят на подходящи за фураж или за храна на човека. В първия случай обикновено се говори за протеинови култури, а във втория за използване на бобовите като сухо зърно.

Когато се използва зърното на граха за концентриран фураж, се търси главно усвояването на протеина, липсата на танин и минимално съдържание на антитрипсиновите вещества. Ето защо оцветените семена на типично фуражните сортове (например Мир, Плевен 10 и др.) не се препоръчват за изхранване на непреживни и преживни животни. Те са подходящи за птици, и то най-вече за гълъби.

Произовдството на грах е с ниска себестойност, затова има ефективни технологии за производство на концентрати от протеин, снакс и др. Използването на граховото брашно като съставка при приготвянето на колбаси вместо соя също вече намира своето място. Грахът е богат на скорбяла (45-50%), суров протеин (25-30 %) и съдържа от 1,4 до 1,8 % лизин. При използване на граховото зърно за храна на животните и човека има няколко условия, на които продукцията трябва да отговаря.

Сортовете, които основно се използват за преработка в хранителната промишленост, са предимно с бледожълта или жълто-розова окраска. Тук могат да се включат и такива с изумрудено-зелена окраска, но при едно много важно условие - цветът на семената да е изравнен, т.е. да е еднороден. Бързото внедряване на сухия грах в хранителната индустрия (например във Франция) е обосновано най-вече с изместването на соята във връзка с широкото използване на генно модифицирани сортове (GMO) при нея.

Пореден шанс за протеиновите култури да се настанят на пазара
10486
 

Последни материали
Виж
Кършенето на лозата предотвратява щетите от сушата
Външно министерство с предупреждение за почиващите българи в Гърция
Пашата е от жизненоважно значение за предотвратяването на горски пожари
Растителните алтернативи на млеката били произведени от подизпълнител
Данон изтегля продукти от пазара в Канада след 2 смъртни случая от листериоза
Освен неизбежните проблеми пред производителите се откриват и редица възможности
Боровинките в Украйна вече са по-евтини от малините
GASC отказа скъпото соево масло от чужбина и купи 28 000 тона от местни търговци
Слънчогледовото масло поевтиня на търга в Египет
Свързани материали
Виж
Позицията на България за развитието на протеинови култури
Bobcat помогна за възстановяването на 553 предприятия пострадали от земетресението в Турция
Важно за разсада
Срокове за годност на зеленчуковите семена и техните особености
Компактните колесни товарачи L75 и L85 са усъвършенствани с характеристиките на високотехнологичния модел L95
Някои тънкости
Има начин да събудим старите семена
Мегатрон става официален представител на John Deere и за Словения
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини